Подцененото сетиво

Д-р Бояна Петкова разказва за ползите от Кенгуру-грижата в „Лабиринти на познанието“

В годината на изолация като че ли преоценихме значението на докосването – донякъде най-пренебрегнатото сетиво. Защо пренебрегнато ли? За всяко друго човекът е развил отделна сфера – музиката е създадена за наслада на слуха, живописта и скулптурата радват очите, за вкуса и обонянието се грижат фината гастрономия и парфюмерийната индустрия. Като че ли допирът е единственото сетиво, за което липсва отделна сфера на стимулация.
Има и друго – останалите четири сетива: зрението, слухът, вкусът и обонянието се намират близо до командния център – мозъка. За допира отговаря най-големият орган в тялото ни – нашата кожа. Тя хем ни осигурява естествена преграда и бариера, същевременно чрез нея получаваме емоционален контакт, обич и грижа от най-ранна възраст.
Колко важен и благотворен е контактът до кожата на майката се вижда ясно при метода „кожа в кожа“ или Кенгуру грижа, при който недоносените бебета и децата с увреждания се поставят върху гърдите на майката и там, вместо в кувьоз, преживяват критичния за адаптацията си период.
Кенгуру грижата се появява през 1978 г. в Богота, Колумбия поради липса на кувьози и легла, а в момента се прилага по цял свят, плахо и постепенно дори у нас. Повече за Кенгуру грижата и ползите от нея за бебето и майката, разказва д-р Бояна Петкова.


Как реагира мозъкът ни на сензорната информация и кои усещания активират отделянето на така любимия на всички ни окситоцин, разказва младият учен Богомил Пешев и подчертава нещо, което си струва да помним: „Ние сме господари на биологията си. Генетичният фактор е много важен, но не той определя поведението ни, ние имаме свободата да го изграждаме сами.“


Ние сме социални същества и докосването играе толкова базисна и съществена роля във взаимоотношенията ни, че си дадохме сметка за това, едва когато го изгубихме по време на изолацията. За всичко онова, което предаваме и получаваме чрез допир, разказва психолога Андрей Ганев.