Азбуката на живота и кутията на Пандора

Василена Мирчева разговаря със Славил Пейков в „Лабиринти на познанието“

Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения.

В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде трябва да теглим чертата и да спрем? Докъде стига „поправянето“ на генните мутации и откъде започва „подобряването“ на човека и създаването на „дизайнерски бебета“?

„Преди да започнем да пишем на азбуката на живота, трябва да се научим да четем“ – казва молекулярният генетик Славил Пейков и разказва какво е направено до момента.

Немалко философи казват, че не бива да се месим в хода на еволюцията и че човекът, такъв какъвто е, е най-доброто творение на инженерния дух на природата. Биопрогресистите са на мнение, че „човекът е само първата стъпка, но не и последната дума.“


Всички тези въпроси изискват много сериозно разискване и то не само на учените, философите и политиците, а и широка обществена дискусия, в която основен арбитър трябва да е науката - не защото е всемогъща и има всички отговори, а защото не спира да търси решения, да бърка и да опитва отново. Защото, както казва Славил Пейков „не спира да търси не само отговорите, но и правилните въпроси.“

Събитието „Еволюция на еволюцията“ е част от програмата на Рацио на Софийския фестивал на науката. То ще се проведе на 16 май от 11.30часа с вход свободен или дарителски билет.

Славил Пейков, е молекулярен генетик и преподавател в катедра „Генетика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е докторантурата си в Хайделбергския университет (Германия). Има дългогодишен опит в сферата на генното инженерство и синтетичната биология. Един от ръководителите на българските отбори по синтетична биология iGEM Bulgaria. Изследванията му в момента са концентрирани в областта на бактериалната геномика и изучаването на механизмите на антибиотична резистентност в патогенните бактерии на генетично ниво.