Ягодите на Сан Стефано 6

Емблематичната „Къща с ягодите“ е онова градско бижу, което помещава в себе си близо 100-годишна история. Тя е повече от архитектурен паметник. Това е сграда, която съхранява в себе си градски дух, класа и напомня за отминали времена и личности, които са били част от София. Сграда, която има свой собствен живот на столичната „Сан Стефано“ 6. Софийско съкровище, което се бори за своето оцеляване, а за столичани през последните години се превърна и в истинска кауза.

Исторически погледнато, животът на къщата започва между 1927 и 1930 г. Тогава тя e построена за семейството на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович. Архитект е Георги Кунев. А заветното си наименование получава заради декоративните ягоди, които са посадени в двора ѝ.


Със слънчево жълтата си фасада и приблизителна площ от 500 кв. м.,  сградата в стил сецесион няма как да остане незабелязана, разхождайки се в столичния център. Къщата се превръща в архитектурен паметник през 1978 г., а от 2004 г. става собственост на бизнесмена Валентин Златев.

Различни фотографии от интериора на сградата ни показват запазените стаи и елементи. Една от емблематичните вещи в къщата е камината от червен мрамор, която се намира в приемния салон. На нея, чрез метален релеф, е изобразена семейна картина. От интериора не е останало много, но екстериорът остава внушителен с главния си вход, който представлява извита колонада с външно стълбище.

И именно опазването и бъдещето на красотата на този архитектурен паметник е тема, която години наред буди полемика. През 2015 г. граждани се надигат на протест заради разпространена информация за подготовка на основен ремонт от страна на собственика Валентин Златев. Възниква опасение, че сградата може да бъде напълно разрушена. Тогава бизнесменът дава изявление, в което става ясно, че отделни експертизи са стигнали до заключението за тежки конструктивни проблеми в сградата, „дължащи се както на материалите, използвани при нейното строителство през 30-те години, така и на неадекватни ремонтни и строителни дейности, извършени от предишни нейни собственици през 90-те години“.

Все пак през 2015 г. не се стига до ремонтни дейности, но сградата продължава да бъде неподдържана, а казусът като че ли заглъхва. До февруари 2021 г. Тогава към нас се обърнаха от Зелено движение Оборище с информация, че организират масово изпращане на сигнали до Направление "Архитектура и градоустройство" към Столичната община при гл. архитект на София Здравко Здравков по повод застрашеното бъдеще на емблематичната „Къща с ягодите“.

„Следя казуса от 2015 г., когато се появиха становища, платени от собственика на къщата Валентин Златев, за това, че сградата е несигурна и трябва да бъде съборена“, разказа пред Радио София Димитър Димитров от Движението, който е и дългогодишен жител на квартала. Тогава с петиция от столичния кмет Йорданка Фандъкова е поискана независима експертиза, но тя не е извършена и до този момент.

По закон поне предписание към собственика трябва да бъде направено, за да се укрепи сградата и да се предотврати рушенето, коментира още Димитров.

По думите му нито сградата, нито дворът „са пипани“, откакто са купени от Валентин Златев.

„Дори бихме се събрали и бихме му помогнали. Не вярваме на експертизите, които твърдят, че е невъзможно запазване и укрепване на къщата.“, каза още Димитър Димитров.




Зам.-кметът на район „Оборище“ Надежда Бобчева също се включва в петицията и заявява своето притеснение относно бъдещето на архитектурния паметник.

„Нашето желание е „Къщата с ягодите" да бъде запазена във вида, в който съществува, но за съжаление, тъй като се води паметник на културата, самата районна администрация няма правомощия в тази насока. Ние ставаме само свидетели на всичко, което се случва там.”, коментира зам.-кметът на район „Оборище” Надежда Бобчева. 

Тя припомни, че „къщата е в критично състояние и там всичко е въпрос на време" и се надява нещата да се развият по-бързо. Правомощия да се реши проблема с къщата имат кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, както и главният архитект Здравко Здравков, които могат да насочат собственика на имота какво да направи. Надежда Бобчева посочи също, че оградата на къщата трябва да бъде възстановена във вида, в който е била, а от района могат да стигнат само до там - до оградата на имота.

По думите на Бобчева диалог се води и получават сигнали за рушащата се къща, но един от основните проблеми е, че липсва информация и има липсващо доверие от страна на хората към институциите.

Според нея е необходимо да бъде отворена процедурата по възстановяването на сградата, да бъдат поканени широк спектър от специалисти, и целият процес да бъде публичен, за да е ясно какво се прави и как се изпълняват предписанията.



Но за да подходим напълно обективно към проблема, бе повече от необходимо да се обърнем към експерти, които могат да коментират казуса от професионална гледна точка. Проф. д-р арх. Тодор Булев е водещ български архитект и, понастоящем, председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България, който е запознат със състоянието на къщата от близо 30 години.

„За съжаление, тази къща я наблюдавам от поне 20-30 години. Тя е съвсем близо до Съюза на архитектите, действително нейното състояние непрекъснато се влошава и е нормално, тъй като това е един обект, който сменя собствениците си. Обект, който не се поддържа и в един момент имаше опасения, че ще бъде оставен да се срути, както и други, за да може на нейно място да се построи каквото и да е.”, коментира проф. арх. Тодор Булев.

По думите му, в момента нещата с къщата са малко по-различни, най-вероятно заради обществения интерес. Важно е  да се потърси решение, което в по-голяма степен да отчита характера на тази сграда като един интересен паметник - недвижима културна ценност, на територията на София.

„Разработен е проект, който не знам на какъв стадий на одобряване се намира, според някои информации той вече е получил одобрението на Министерство на културата, но не е сигурно. Този проект заслужава да получи още веднъж обществена оценка. Трябва да кажем, че такива сгради, с такъв характер, макар и от по-ново време (къщата е от 1928 година), поради лоша поддръжка, лесно изпадат в незавидно състояние. Те имат в своята планировка особености, които правят трудна, ако не и невъзможна, тяхната адаптация за съвременно ползване, без някакви промени в самите тях.”, коментира проф. Булев.

Всяка сграда, която е недвижима културна ценност, се проектира и после се изгражда след санкция на Министерство на културата. В Национален институт за недвижимо културно наследство разглеждат проектите, които са внесени за подобрение, дават своето мнение и ако то има възможност да продължи съответната процедура, то тогава нещата се разглеждат в Специализирания експертен съвет, след което се дава ход от министъра за една или друга процедура.

„Затова е необходимо да има много прецизно професионално проучване предварително, което да даде своите изводи и да послужи като основа за проекта. Принципът е максимално да се запази автентичността на обекта и това, което наистина е ценно в него - в случай виждаме една много интересна фасада.”, коментира проф. Булев.

Малко след като започнахме работата по казуса „Къщата с ягодите“ няколко български медии разпространиха информация от сп. „Градът“ от декември 2020 г., в която се твърди, че проектът за възстановяване е получил положително становище от страна на Министерство на културата.Проектът е възложен на арх. Георги Савов и консултант, и проектант по част КРР (проект за консервация и реставрация) проф. Валентин Тодоров.

Всичко сякаш изглеждаше предрешено, а събитията изпреварваха информацията, която бе достъпна до всички граждани. Потърсихме Министерство на културата и НИНКН, но не получихме обратна връзка или становище. Тогава се насочихме към арх. Георги Савов, на когото бе възложен проекта. Потърсихме го чрез неговото архитектурно студио, но и оттам не получихме отговор. За щастие, успяхме да намерим контакт с проф. Валентин Тодоров, който се съгласи да даде интервю за радио София.

Проф. д-р Валентин Тодоров е работил в Националния институт за паметниците на културата от 1974 до 1994 г. като ръководител и директор на Централната изследователска лаборатория за паметниците на културата. От 1994 г. е преподавател по „Консервационна експертиза и материалознание" в катедра "Реставрация" на НХА.

„Когато се включих (в проекта за „Къщата с ягодите”), нещата изглеждаха предрешени.“, казва проф. Валентин Тодоров - реставратор и консултант по проекта за демонтаж на „Къщата с ягодите“.

През 2015 г. проф. Тодоров става консултант по проект, възложен от собственика на „Къщата с ягодите”, а арх. Георги Савов кани проф. Тодоров за консултант. Арх. Савов разполага с конструктивна експертиза, изготвена по поръчка на междуведомствена комисия, която излиза с категорично становище за разрешение за преизграждане на сградата в автентичен обем и архитектурни форми, при запазване на стойностните елементи и духа на епохата, през която е построена. За целта е направено фотометрично заснемане и лазерно сканиране, което дава възможност за точност на документацията.

„Когато се включих (в проекта) нещата изглеждаха предрешени, но в процеса на обсъждане, включително с арх. Савов, се реши, че казусът е толкова важен, че трябва да се произнесе Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерство на културата.”, припомня проф. Тодоров.

На този съвет е докладвано, че конструктивната стабилност на сградата е силно нарушена - има вертикални пукнатини, провисване на единия край на таванската плоча, корозия на арматурата и ред други проблеми.

„Всичко това може да се реши с нов проект за преизграждане на сградата при запазване на всички автентични (Сецесионови) елементи, които са характерни за епохата.”, припомня още проф. Тодоров. На обсъждането в Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерство на културата, се стига до извода, че конструктивната експертиза, която е направена от катедрата на проф. Димитър Назърски от УАСГ, е едностранна и има възможности да се запази автентичността на сградата, без да се разрушава, като се стабилизира конструкцията.

Според проф. Тодоров е трябвало да бъде направена и другата експертиза, която да показва как може да бъде укрепена къщата при запазване на автентичните елементи. Такъв проект обаче не е внасян в Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерство на културата.

Всичко казано от проф. Тодоров и в предварителния ни разговор, показваше, че разпространената информация от сп. „Градът“ и още няколко български медии, всъщност не е съвсем вярна. И че все още не бе даден официален ход на събитията.

Именно когато се допитвахме до експертите, точно в същия ден, „Дневник“ разпространи новото становище на собственика Валентин Златев.

„Искам категорично да заявя моето твърдо желание да реконструирам и възстановя сградата в автентичния й вид без никакви изменения", пише той в изявление до медиите. Готов съм включително да издам банкова гаранция, с която се ангажирам да не променям вида на къщата, твърди Златев.

След тези няколко интервюта и след като самият Валентин Златев отново реши да изкаже своята позиция сякаш ни оставаше само и единствено да чакаме. Какво чакахме ли? Не и съдбовен знак. Искахме отговор, становище. Нещо, с което да не гадаем, да не ровим из телефонните указатели и да не подлагаме на съмнение разпространената информация от колеги журналисти, които просто копираха информация и тя се разпространяваше стремглаво в социалните мрежи. Искахме Столичната община, Министерство на културата и НИНКН да ни кажат какво реално се случва.

Месец по-късно Димитър Димитров от Зелено движение „Оборище“ отново се свърза с нас. Развълнуван ни заяви, че има прецедент в административната практика. Малка победа, която досега никога не е постигана. Бе получен официален отговор от гл. арх. Здравков от НАГ-СО, от който разбираме, че  е предписано задължително укрепване на стрехи и улуци, за да не се стича вода по фасадата - със срок за изпълнение.  Това, по думите на Димитър, е прецедент. За първи път в административната практика при действие на Закон за устройството на територията се случва община да задължи собственик за дребни поправки с цел да се спре овехтяване и разрушаване на културен паметник - керемиди, стрехи, улуци, мазилка. Досега са издавали директно строително разрешение по проект на собственик за реконструкция или иначе казано - пълно събаряне.

Малка победа, малка крачка, но определено развитие на случая и то в добра посока. Но все още остават много въпроси и дълъг път, през който да се извърви, за да се установи бъдещето на архитектурния паметник. Казусът продължава да вълнува столичани и жители на район „Оборище“, а ние ще продължим да следим развитието му, защото е нужно адекватно, дълготрайно и справедливо решение. Решение, което ще запази градския дух и история в столицата.


Валентин Златев: Къщата с ягодите има тежки конструктивни проблеми. –В: Vesti.bg, 22.10.2015. Available from:

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/zlatev-kyshtata-s-iagodite-ima-tezhki-konstruktivni-problemi-6044250

Караджов, Максим. Валентин Златев: Къщата с ягодите няма да бъде обезобразена. –В: Дневник, 15.02.21.

Available from: https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/02/15/4175303_valentin_zlatev_kushtata_s_iagodite_niama_da_bude/#_=_


Още от Ритъмът на столицата