Преживялата ВСВ Валентина Михайловская: Никога повече война!

Интервю на Галина Стефанова с Валентина Михайловская, една руска жена, преживяла Втората световна война

Да пиеш вода от локва, пълна с кръв, да не бива да пазиш с тяло децата си от бомбите, за да не умреш преди тях и да ги оставиш на произвола на съдбата, бебето в люлката да спаси всички обитатели на къщата, без дори да подозира. Това са само част от спомените, които пази дълбоко в съзнанието си Валентина Михайловска, една руска жена, преживяла ужаса на Втората световна война. Тя гостува на 9 май - Деня на победата, в предаването "На чаршията, в чата", заедно с дъщеря си д-р Олга Михайловская, която от години живее в Кърджали.  

„Когато обявиха войната, не разбрах какво точно ще се случва. Майка ми сготви обяда. Това беше последният обяд за семейството заедно. Видях, че и мама, и татко плачат. Баща ми се отказа да обядва. Тръгнахме към сборния пункт, където се събираха войници. Там разбрах, че нещо се случва. Отвсякъде се чуваше плач. Натовариха войниците и те потеглиха. Останаха жените и децата. И плачеха. Прибрахме се у дома. Беше пусто!“ Така изглежда началото на Втората световна война през очите на едно 3-годишно тогава момиченце, Валентина Михайловская.

Малко чайниче, пълно с вода, което детето взима от дома, евакуирайки се със семейството, събира в себе си целия досегашен живот, домашен уют и спокойствие. Така изминават пеша десетте километра до убежището – майка й с тригодишната си дъщеря и едногодишното си момченце.

„И тогава започнаха бомбардировките. Беше ужасно! Мама се опитваше да ни прикрие с тялото си, както котката пази малките си. Дойде офицер, който каза – не трябва, ако Вие загинете, няма кой да гледа децата Ви и те ще загинат сами, но по ужасен начин!“, вълнува се, връщайки се в спомените си Валентина.

На третия ден след евакуацията – в глад и жажда, малкото й братче търси вода, но се оказва, че чайничето с живителната течност е изчезнало. Майка й намира някаква локва, но тя се оказва пълна с плуваща кръв. Виждайки това, до края на пътя едногодишното момченце отказва всичко.

„В този момент станах възрастна“, разказва Валентина. От този момент нататък се държи за майка си така, че да бъдат опора една на друга и да спасяват малкото братче.

„Да няма злост у хората, да има мир и дружба и никога повече да не се повтаря войната“. Това е посланието, което отправи към поколенията напред Валентина Михайловская, една руска жена, преживяла като дете ужаса на ВСВ.

„На пръв поглед това звучи банално, но като се замислим, е най-важното – да има разбирателство и дружба, наистина, за да няма война. Нека направим така, че следващите поколения деца, да нямат подобни спомени, за нищо на света!“, допълва дъщеря й д-р Олга Михайловская.


Още от На чаршията, в чата