„По ръба“ с Калина Андролова:

Срещата Байдън-Путин: реална политика или четкане на имиджа?

Коментар на Калина Андролова в предаването „Политически НЕкоректно“

Белият дом и Кремъл официално потвърдиха, че срещата между Байдън и Путин е планирана за 16 юни в Женева. Очакванията са толкова големи, колкото и скептичното отношение, че нещо смислено ще се случи. РИА Новости цитират Раймонд Макгавърн, анализатор, работил за ЦРУ в продължение на 27 години, който казва: „Путин вече няма да бъде добро момче“, може да се очаква да повдигне стратегически важни въпроси в разговора с Байдън. Макгавърн не е оптимист, че срещата ще е особено резултатна, и допълва, че „в крайна сметка президентите могат да поговорят и за климата, за да не се провали срещата“. Но ексанализаторът от ЦРУ подчертава най-важното си опасение: „Байдън не е много добре и Путин знае това“.

На 16 юни в никакъв случай няма да се стигне до някаква голяма историческа сделка. Външната политика на САЩ не се определя от президента, а от съвкупност от фактори, политически и икономически интереси, затова тя е силно инерционна и трудно може да бъде променена. Освен това политиката вътре в САЩ се захранва и крепи именно от конфронтацията с Русия – ударите срещу Тръмп бяха основно по руска линия, обвиняваха го, че не е достатъчно несъгласен с Путин. Има опасност САЩ да търсят срещата, за да покаже Байдън колко безкомпромисен ще бъде в общуването си с руския президент. Във вътрешно-политически план американската държава е разделена и неспокойна, и е възможно операция „среща“ да се ползва за стабилизиране на авторитета на Байдън. Между САЩ и Русия е имало много срещи на високо равнище, които са били безрезултатни, но са се провеждали само за да демонстрират, че двете държави с глобално влияние могат изобщо за нещо да се договарят.

Неотдавна Байдън направи изключително грубо изказване за Путин. А по време на политическата си кампания използваше силно враждебна риторика по отношение на Русия. Ако Тръмп говореше основно за Китай, то демократите гръмко тъпчеха ушите на американското общество с обичайната демонизация на Русия. Така че на срещата в Женева Байдън няма да излезе от формата си на напълно несъгласен с всичко, за което Русия настоява.

Външната политика на САЩ по отношение на Русия никога няма да бъде друга, освен политика на сдържане. САЩ са фокусирани върху предотвратяване на появата на регионални хегемони особено в Евразия, затова непрекъснато създават променливи по параметри и конфигурации съюзи, или натягат разломи. Това обяснява много цветни революции в постсъветското пространство, както и операции, които резултатират в санкции и силен натиск от страна на демократичната общност. Поради тази причина точките за възможно разбирателство с Русия за международните отношения и регионалните конфликти са твърде малко. Най-вероятно на срещата в Женева няма да се повдигне въпросът за ситуацията в Донбас или поне няма да се търси истинско решение. Поначало Русия никога няма да се откаже от оперативно влияние в Украйна, независимо, че през последните 30 години руснаците силно изтърваха нещата там и се наложи да действат грубо и чрез заплаха за разцепване на украинската държава, за да противодействат на конструираните отвън русофобски правителства и опитите Украйна да бъде привлечена в НАТО. Нито САЩ, нито Русия имат интерес от поддържането на спокойствие в евразийските територии. Много от действията на двете сили изглеждат ирационални, но то е, защото тези действия не търсят разрешение на конфликтите, а точно обратното - навигация на хаоса за постигане на цели. САЩ искат да откъснат максимален брой държави от руската сфера на влияние, да разпокъсат Евразия и да направят от парчетата-полудържави сателити на западния фактор. Русия прави всичко възможно да блокира този процес не само от съображения за националната си сигурност, но и заради силния си исторически, имперски рефлекс.

С идването на Джо Байдън Договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, който изтече през февруари 2021 г., беше продължен до 2026 г. Само че Министерството на външните работи на Русия публикува данни, според които САЩ необосновано са извели част от своите стратегически оръжия извън рамките на договора. От Москва твърдят, че САЩ са преоборудвали 56 пускови установки за балистични ракети, изстрелвани от подводници, Trident II, и 41 тежки бомбардировачи B-52H, по начин, който не дава доказателства, че те са вече непригодни за използване на ядрено оръжие. Руското външно министерство допълва, че САЩ са преименували и 4 шахтови пускови установки в такива за „учебни цели“, каквато категория изобщо няма в Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия. Според руснаците, така САЩ превишават арсенала си със 101 единици и това трябва да бъде отнесено към техническите разногласия, разглеждани от консултативната комисия към договора. Разбира се, че тези 101 единици нямат особено значение в ядреното равновесие, САЩ просто не обичат да унищожават оръжия. Но Русия се гневи, че Вашингтон крие плановете си за разполагане на нови ядрени оръжия и се опитва да завоалира действията си по приближаването на военно-стратегическата инфраструктура на НАТО съвсем до границите на руската държава.

Между САЩ и Русия споразуменията винаги ще бъдат формални и не особено ефективни. Защото за Русия дефинирането отвън на границите на руското влияние е неприемливо. А САЩ, от своя страна, ползвайки доминацията си, не се съобразяват с нито един политически субект и не са внимателни в действията си. Американците имат глобални интереси, чувстват се неуязвими и са безразлични към последствията от своите грешки. Срещата на една гигантска всепозволеност с множество малки зависимости е трудно общуване. А дебалансираният свят не може да се балансира с договори. Рано или късно, ще се балансира с войни, независимо дали ще бъдат конвенционални или хибридни.


Още от Политически НЕкоректно