„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев: Грешният Софроний и колекторите

„Новини с добавена стойност“ от Г-н Балев в предаването „Политически НЕкоректно“

Големи трудности и големи препятствия срещах тия дни, защото съм човек на каузите, а те каузите ядат пари, както прасето яде помия или както хищникът яде месо, както манекенката яде с мярка и както бебето яде сополи или пясък, то си е въпрос на бебешки разбирания.

Аз нали от бебе съм си безсребреник, понякога обикалям банките да търся пари за разни каузи. Но никога нищо за себе си не вземам, те затова ме харесват финансистите.

Имаше например една колекторска фирма, където забелязах, че работят с доста груби методи и много ми се прииска да им модулирам модус вивендито, за да добие човешки образ и подобие. Колекторските фирми - това са събирачи на дългове. Някой си нещо дължи някому - и колекторът е вид посредник, който събира дълговете с идеята, че чистите сметки водят до красиво приятелство. Респективно - при неизчистени сметки и задължения, приятелството и добрият тон между хората се компрометират.

Работата е там, че и колекторите не са от най-дружелюбните същества във вселената.

Направо в отделни случаи са готови да приземят принудително самолет, за да се изчисти по груб начин някаква натрупана сметка. Така постъпи тия дни уважаемият президент на една братска държава. За щастие колекторските фирми у нас нямат президентски ресурси и възможности, та засега не се занимават с контрол на въздухоплаването.

Но все пак са хора на твърдата ръка и суровото слово. 

По отношение на длъжниците понякога са непристойно-заплашителни.

Ето какво се случи в нашия блок.

Един комшия в пика на пандемията се разведе за четвърти-пети път като някакъв Герхард Шрьодер (бившия канцлер). Обаче комшията и жените му нямат възможностите на Шрьодер и неговите жени. И са се оплели в ужасна мрежа от дългове. Комшията дължи пари на четвъртата си жена, но тя пък дължи пари на петата му жена, която пък дължи на предишния си мъж, който през туй време се хванал с една от предишните на комшията ми.

Една колекторска фирма се хвана да слага ред в тая спирала от дългове, без да вниква по човешки в сложността на взаимоотношенията в този фактически батак. На всичкото отгоре всички участници живеят в един блок.

И колекторите идваха всяка нощ да вдигат шум и да искат пари от всички за всичко, вече дори без да се интересуват кой на кого какво реално дължи.

И дори, формално погледнато, заплашваха комшията с изнасилване. Макар че, реално псувните невинаги са заплахи, ами са по-скоро риторически фигури.

Риторика, риторика, ама не е приятно. Той и Цицерон бил голям оратор, даже най-големият. Ама по негово време политиката в Рим станала прекалено сложна, речите и книгите на Цицерон ставали все по-дълги и досадни, докато най-накрая на Марк Антоний му писнало и отрязал главата на великия оратор. После Антоний зарязал жена си в Рим и се хванал с оная въртиопашка Клеопатра, та съвсем оплескал и политиката, и семейните работи. Така че и с риториката, и със семейния и политическия живот трябва да се действа разумно и с мярка.

Някои съвременни оратори и мислители даже казват за политиците такa - бе нека да крадат, ама с мярка!

А каква е мярката за крадене? Ето това е толкова сложен политически и философски въпрос, че даже не ни се захваща с него, ами нека разкажа какво стана с колекторите в блока, ама по-накратко, не като някой Цицерон и като муха без глава.

От тия посещения на колектори в блока, от тия крясъци и интимно напрежение целият блок стигна до ръба на нервна криза, разпад на семейства и гражданска нестабилност. Викам си - ако така продължава, тука ще влезем в спирала от разводи, както политическият ни живот влезе в спирала от избори.

Ще настъпи нестабилност, отчуждение, недоимък.

И си помислих - трябва да им уредя на тия колектори някакви средства за повишаване на културата, че да се научат и те на етикет. Да станат вежливи и да не дерат кожите на длъжниците, защото не е красиво и не е хуманно. Викам си - трябва да се изработи една програма за оптимизиране на колекторските обноски.

Заслужава си да се налеят няколко милиона за учтивост на малкия и средния бизнес.

И ходих до една банка за развитие, обясних какъв е проблемът, те много ми харесаха идеята и казаха - наистина трябва да подкрепим тоя бизнес, да се видят малко в пари и да мирясат!

И дадоха пари от банката, ама на някаква друга колекторска фирма, не тази в нашия блок. Така че с тия в блока трябваше да се разправям аз.

И реших да им налея на колекторите малко душеспасителен акъл и като дойдоха пак да търсят пари от комшиите ми, аз им рекох.

Скъпи колектори, уважаеми маймуни, нека бъдем хора. Повтаряйте след мен:

Отче наш, така и така, дай ни хляб насъщен и прости ни дълговете, както ние прощаваме на длъжниците си!...

Бум-бам, добре че бягам бързо, та успях да избягам и да се скрия при една позната манекенка, като Софроний Врачански.

Грешният Софроний навремето си бил епископ на Враца и голям наш писател, учили сме го в училище. Може и да сте забравили, при едно от многото гонения Софроний сума време се укривал в харем. Нямало къде да се скрие сиромахът и - къде, къде! - в харема. Така и аз дълги дни се укривах при манекенката и едва сега, буквално преди минути се осмелих да си подам носа на Божия свят.

Тежък е кръстът, който нося, ама никога не се оплаквам, защото не е мъжко.

И пари не ми трябват лично за мене, а само за каузи и за манекенки, защото каузите и манекенките имат големи разходи и големи изкушения, трябва да им се помага и да ги напътстваме по всяко време на денонощието!

Защото аз съм грешният Софроний на българската сатира - без лични пари в джоба, но с голяма брада и благочестив живот за каузата.

Така че!

Аз съм малък самурай

със нищожни далавери.

Дай пари, пари ми дай!

Падам, дръжте ме, банкери! 

Още от Политически НЕкоректно