Захари Карабашлиев представя "Опашката" на "Пловдив чете"

Интервю на Живка Танчева със Захари Карабашлиев

"Пловдив чете 2021" започва, предстоят 7 дни със срещи и премиери на книги. Тази вечер от 18:30 ⇨ в  Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1) издателство „Сиела“  организира представяне на романа „Опашката“ от Захари Карабашлиев

Модератор на срещата ще е Живка Танчева. Тя разговаря с писателя за форума на четящите в Пловдив, за новия му роман и изборите в него и за нас. Ще чуем и поканата за литературната вечер от тях – двамата.

Писателят сподели, че приветства форуми като "Пловдив чете", защото знае колко непопулярно е да правиш нещо подобно, което не носи реални приходи, напр. към общината, не се продават билети, не е свързано с комерсиалния аспект на културата.

"Всеки опит в тази посока е добре дошъл, всяко нещо, което ни подтиква да четем, да разсъждаваме върху четенето ме прави много щастлив", каза Карабашлиев.
За романа "Опашката" и как той се прие от читателите и критиката: "Изключително добре се прие книгата, даже обезпокоително добре в някакъв аспект, защото това не е книга, която съм писал с идеята да се хареса на читателя. Това никога не ми е било водещо, особено при тази книга беше по-важно да я напиша, а не как да я напиша, така че да се хареса на първи, втори и пети. Прие се много добре от читателите, имам много съобщения, майли и посетени срещи и разговори. Усещането, че нещо в тази книга ги е засегнало, и то по - вълнуващ начин е важно. Много се радвам, че и критиката я посрещна добре, това казвам, че е обезпокоително за мен. Щастлив съм от това, защото съм я писал с огромен хъс."
Годината на три избора в България и референтната точка с "Опашката": "Аз явно оставам оптимист, и всъщност зависи от това какво хората ще решат за важно и ще излъчат един човек. Който и да участва в тези избори трябва да бъде припознат. Тези фундаментални теми с изборите стоят пред цял свят, нека да говорим за цивилизования свят, към който ние принадлежим, горните няколко процента. Въпросите, които вълнуват нас вълнуват и Франция, и САЩ, Гърция и т.н. Все още обаче у нас самоинициативата липсва, т.е. ние се лутаме между анархизъм и от друга страна фелдфебелски тип отношение към властта. За изборите за президент, дай боже, да сме до там, за да можем да се оглеждаме за достоен човек, няма значение дали ще е писател, инженер или лекар. Това е важно да е човек с принципи, ценности, който да може да ги заяви, и животът му да е продължение на тях. Не е лесно това нещо, но трябва да ви уверя, че има страшно много достойни хора. Нека се огледаме и да кажем, всъщност аз познавам много свестни хора, но колко от тях са в политиката, май никой. Как се стигна до там?
Още от Точно днес