Поезията е много капризно изкуство

Георги Борисов: Трудът на писателя е самотен, не си на сцената, а зад кулисите

Липсва голямата оперативна критика, а не анонси, ревюта, "текстчета"

| обновено на 21.06.21 в 17:49
Разговор на Дарина Маринова с Георги Борисов в ''Артефир''

Поетът, издател и преводач Георги Борисов, носител на Наградата за съвременна поезия „Орфеев венец“ за 2021, гостува на предаването "Артефир". Гостът пое „отговорността“ и за наградата „Христо Г. Данов“, получена тази година от издателство „Факел Експрес“ за „Творения“ на Велимир Хлебников. Поетът Георги Борисов издаде и представителен том със стихотворения и поеми „Излизане от съня“. 

Церемонията по връчването на наградата „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия се състоя на отриването на фестивала „Пловдив чете“ в Античния театър:

Орфеевият венец

"Благодаря за тази награда и това признание, което не всеки получава навреме и приживе. Има достатъчно много български поети, които го заслужават. Венецът малко наподобява онзи венец, открит преди години в тракийската могила Голяма косматка пред гробницата на Севт III."

Колко стихосбирки водят до признание

"Мисля, че десет. Аз не съм от плодовитите поети по няколко причини – имам достатъчно работа като редактор и издател на чужди автори (30 години съм редактирал сп. "Факел"), и сега, когато настъпи карантината и се освободи малко време, видях колко съм се загубил, колко стихотворения са отишли далече от печатниците... От друга страна, не е необходимо човек да пише толкова – винаги съм се отнасял подозрително към поетите, които се отнасят към поезията като към проза и като към професия. Поезията е много капризно изкуство, тя невинаги те посещава, но музата не бива да се занемарява – като всяка жена."

Наградата „Христо Г. Данов“ на издателство „Факел Експрес“ за „Творения“ на Велимир Хлебников

"Това е том, който представя за първи път един от най-големите руски поети на ХХ век. Аз го слагам наравно с Манделщам, Пастърнак и Цветаева, дори по-нависоко, защото от него са черпили теми, образи и са се учили на стихотворно майсторство, особено в областта на римата, където той е ненадминат, на игрословици, на отношение към словото... Някои го наричат най-големият лиро-епически поет заедно с Пушкин. У нас той не беше издаван единствен. Мой дълг беше да подготвя негов том, защото навремето в сп. "Факел" представяхме най-значителните произведения и на десидентската литература, и на голямата руска поезия и проза. 

Единствен Хлебников не беше излязъл в отделен том – имах дълг към българския читател. В този том, освен стихове, поеми, прозаически произведения, белетристични статии, драматургични пиеси в рими и без рими, писма, дневници, в превод на много добри наши преводачи – Кирил Кадийски, Бойко Ламбовски, Надя Попова, Иван Тотоманов (прозата), и моя милост. Томът е оформен от големия български художник Кирил Златков. Да споменем и съвестния и крайно прецизен труд на техническия редактор Мира Златарева, с която представляваме изд. "Факел Експрес".

Човек иска да сподели първо радостта от откритието – и по това се познава големият издател. Не съм единствен аз, който е такъв, но не са много такива издатели. Голяма част от издателите в момента дори не викат редактори и коректори, за да не харчат пари... Аз не съм книготърговец, аз съм издател."

За качеството на поезията, драматургията, литературната критика... за бастуна на Пенчо Славейков и за мечтата на Аристотел

"В момента ценностната система на българина е изцяло объркана. Най-чистосърдечно – хора, които пишат, рисуват, не знаят кое е добро и кое лошо, кое грозно, кое е хубаво. Липсва голямата оперативна критика, а не анонси, ревюта, "текстчета"... Това, че благодарение на Фейсбука станаха достъпни всякакви видове стихове, много пречи." 

За пред себе си и за пред Бога

"За мен Богът е Словото и Времето. Аз служа на Словото, на този Бог. Това е било единственото ми съображение, пишейки поезия. Този Бог ти взема живота, но ти дава удовлетворението от този живот. Отнема ти близките, отнема ти елементарните човешки наслади. Трудът на писателя е самотен, просто не си на сцената, а винаги зад кулисите."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимки – Владислав Христов 

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършил е Френската езикова гимназия в София (1969) и Литературния институт "Максим Горки" в Москва (1974). Работил е като редактор във в. "Литературен фронт" (1976-1981) и зав. отдел "Документална и художествена литература" в "Профиздат" (1986-1989). От създаването на сп. "Факел" (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата "Факел" (1991-1995) и "Факел експрес" (1995).

Автор е на поетичните книги "По пладне някъде в началото" (1977), "Оставете човека" (1981), "Врати" (1986; 2004), "Пришълец" (1992), "Живият бог" (1997), "Картаген" (2000).

Превеждал е руски, френски и американски поети. Негови стихове са включвани в почти всички представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Германия, Русия и др. Участник в редица международни литературни срещи и фестивали, сред които "Интерлит '82" (Кьолн, Германия), общоевропейската писателска среща "Литературен експрес 2000", Международните поетични празници в Струга (2003), Дунавската конференция за изкуство и култура (2003). Носител е на наградата "Владимир Башев" за най-добра първа стихосбирка (1977), на литературната награда за поезия на в. "Труд" (1999) и на наградата "Иван Николов" за най-добра поетична книга (2001). От 2004 г. е член на българския ПЕН клуб.


Още от Артефир