Енигмата на черните и бели квадратчета

Младият съставител и издател на кръстословици Георги Георгиев разкрива тайните около създаването на ребуси

Интервю на Лъчезар Вълев с Георги Георгиев за предаването ''Изотопия''


Моно, Агарад, Анам.

Едва ли тези три думи ви звучат познато. Но пък биха ви били доста полезни, ако сте запалени решавачи на кръстословици и като такива си блъскате главата в търсенето на "френски биохимик, роден в началото на 20-и век" с четири букви, "шведски ботаник от средата на 19 век" с пет букви и "старото име на среден Виетнам" с четири букви.

Дори да не знаете отговорите, можете да достигнете до тях по косвен път. Това е светът на кръстословиците, в който известни и редки знания се преплитат хоризонтално и вертикално - интелектуална дъвка, забавление за мозъка, проверка на наученото и начин за убиване на свободното време. Опреснява забравени от нас факти и генерира любопитство за научаването на нови.

Хората, които създават развлекателни задачи, ребуси и кръстословици, се наричат енигматици (от гръцката дума αίνιγμα, която означава тайна, загадка ). Един такъв откри и "Изотопия" - 31-годишният Георги Георгиев, който от две години издава книжки с кръстословици. 

"Тайната да създадеш подобно забавление тръгва най-вече от езика, от думите и от личния речник на автора. Трябва да знаеш поне около 3-4 хиляди думи, с които да боравиш, за да можеш да създадеш кръстословица", казва Жоро.

По думите му енигмата на ребусите я познават всички, които решават кръстословици: "Когато започнеш да го правиш, има една магия, която не те пуска, докато не решиш кръстословицата. Това те увлича адски много - в един момент става като някакъв вид наркотик."


Според Жоро цялостният процес по създаване на кръстословици е подчинен на компютърните технологии, но подчертава и огражда в квадрат, че човешкият фактор си остава незаменим и незаобиколим: "Компютърът помага доста за графичния дизайн, за самата решетка на кръстословицата. Но все още не може да съставя кръстословици по-добре от човека. Трябва доста да се редактира, докато кръстословицата стане качествена."

За качествена разбрахме, но как се определя трудността на ребусите? От "швейцарски шахматист" и "виетнамска мярка за дължина" до "жилещи насекоми" с три букви. Жоро отговаря: "Трудността до голяма степен се определя от понятията в черните квадратчета на кръстословиците тип сканди, които са популярни у нас. Може да бъде дадено лесно и разбираемо или пък да те затрудни и да не разбереш каква дума се търси."

Нашият енигматик Георги Георгиев разкрива някои тънкости около съставянето на кръстословици: "Много често думите, състоящи се от 2 или 3 букви, създават проблеми при съставянето. Има една основна гама от такива думи, без които не може да се състави кръстословица. За да бъде тя приятна и решима, трябва тези думи да се засичат с хубави, лесни думи. Ако не става, могат да бъдат дадени в помощник долу, за да може когато читателят решава, тя да му излезе без да го дразни."



И още нещо от каноните за съставяне на кръстословици - доброто качество на ребусите се определя от процента на черните квадратчета, в които е обяснена търсената дума. Те не трябва да надвишават 20% от всички квадратчета, като за добре направена кръстословица тези проценти трябва да са около 17-18.

Младият енигматик Георги Георгиев в момента поддържа 6 издания, основно във формат А5, излизат всеки месец и се разпространяват в цялата страна.

За това в какви стилове и жанрове битуват загадките от думи в черни и бели квадратчета, както и колко души са автори на кръстословици у нас - може да чуете в звуковия файл с цялото интервю с Георги Георгиев.


Още от Изотопия