Пламен Стефанов: Политическата власт винаги овладява Прокуратурата

Пламен Стефанов в ''Посоките на делника'', 27.07 2021 година
Въпросът за съдебната реформа е политически, не правен, каза в "Посоките на делника" юристът от Видин Пламен Стефанов.

"Съдебната реформа е политически, не правен въпрос. В България има действащо законодателство, което с изключение на някои нормативни актове от последните десетина години, е сравнително добро, обслужава добро както гражданско-правната, така и наказателно-правната сфера. Друга тема е дали законът се прилага еднакво за всички, дали се прилага в разумни срокове, дали всеки гражданин има достъп и възможност да защити правата си. В съдилищата въведоха редица електронни системи, иновативно е, но трябва да улеснява. Прост пример, на който се натъкнах: окрупняването на Прокуратурата в област Видин. Районните прокуратури във Видин, Кула и Белоградчик се обединиха под една шапка".

В края на 2019 година Венецианската комисия призова България да извърши мащабна съдебна реформа, с която да премахне недосегаемостта на главния си прокурор. Българският проблем не може да бъде решен с едно-единствено изменение в закона, а изисква систематични политически усилия, включително от големи промени в структурата на самия Висш съдебен съвет, каза тогава Институцията.

Необходимостта от въвеждането на процедура за разследване на главния прокурор беше констатирана още през 2009 г. от Европейския съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България", образувано по жалба на бившия върховен прокурор Николай Колев, а след убийството му през 2002 г. - продължено от неговите роднини. Тогава съдът в Страсбург констатира, че йерархичната структура на държавното обвинение, на върха на която стои главният прокурор, който има власт над всички прокурори, на практика не позволява той да бъде разследван дори да има съмнения, че е извършил тежко престъпление.

В края на 2019 година Венецианската комисия призова България да извърши мащабна съдебна реформа, с която да премахне недосегаемостта на главния си прокурор. Българският проблем не може да бъде решен с едно-единствено изменение в закона, а изисква систематични политически усилия, включително от големи промени в структурата на самия Висш съдебен съвет, каза тогава Институцията.

Всяка политическа власт се опитва да владее Прокуратурата, каза още Стефанов, който коментира и предложението на партия Има такъв народ за пряко избиране на обвинител №1.

"Всеки един прокурор има своята оперативна самостоятелност, на него не може да му се налага какви решения да взима по дадена преписка. Друг е въпросът, че в йерархическа зависимост, която е централизирана, що се касае до подчинение по отношение назначението и предложението на прокурорите - тук се явява зависимостта. Не мога да преценя дали е необходима или излишна фигурата на главния прокурор. Има становища, че тя трябва да е към изпълнителната власт, да бъде независима, но аз съм привърженик на тезата, че трябва да е към изпълнителната власт. Прокуратурата е изпълнител и наблюдател на законността. Когато Прокуратурата е независима, има стремежи за овладяването от политическата власт. Тя се превръща в един вид средство за натиск, т. нар бухалка. Трябва да има форма за контрол над главния прокурор, това ни посъветва и ЕС. Не трябва главният прокурор да се избира с преки избори, това е мажоритарен вот. Така ще възникне недоразумение, хаос. Главният прокурор трябва да се избира от хора, от институции или от сбор от такива, които са запознати с неговите функции, от хора, които са професионалисти и имат добро обществено поведение и положение".

През 2016 година председателят на Венецианската комисия Джани Букикио обяви буквално, че българската прокуратура е построена по "съветски модел", който "трябва да бъде отхвърлен".

"Този модел я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели", каза Букикио.

Съдебната власт е основен елемент на правовата държава, гарантираща върховенството на правото, обуздаването на произвола на властта, налагането на правилата и справедливостта в обществото, защитата на правата и свободите на гражданите, създаването на предвидими условия за правене на бизнес.

Пътят към превръщането на България в европейска държава с достойно качество на живот минава през реформа в правосъдната система.

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие, но предизвикателствата остават, пише в последния доклад на Европейската комисия. 




Още от Посоките на делника