Учители от неделните български училища в чужбина споделят опита си на среща във ВТУ

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''12+4''

45 учители от неделните български училища в чужбина се събраха във Великотърновския университет, за да споделят опита си и да повишат своята квалификация. Като основен проблем се очертават учебниците и помагалата за учениците от по-горните класове и за децата, за които българският език се явява чужд. 

България е там, където има и един българин. Учителите от неделните български училища в чужбина са създали своята малка България. Василка Диманкова от десетина години преподава българска история и география в неделното училище „Бачо Киро“ в испанската столица Мадрид: 

„Трудно се преподава, но не и невъзможно. Когато вложиш повече сърце и душа и отсреща децата отговарят със сърце и душа. България специално по история в испанските училища почти не се споменава, независимо от всичко, и когато споменем нещо, което ни отличава, те казват: „Ние това не сме го учили“. Да но е факт. И започват да го разказват на съучениците си в испанското училище, така и испанчетата научават нещо повече за България“.  

Докато големите български училища зад граница имат финансовата стабилност и подкрепа, то малките училища имат редица трудности, разказва Диляна Бодурова от българското училище „Райна Княгиня“ с 62-ама ученици в испанския град Бургос, където също палят и поддържат искрата на българското: 

„О, трудностите са от различно естество, най-често от административна гледна точка – с разрешения, с възможности за помещения, но всъщност финансирането, което се разшири от страна на Министерството, позволи се средствата да бъдат използвани и за помещения, и за консумативи, ни даде голяма възможност да имаме по-пълноценна организация“. 

За малките ученици има добри учебници като съдържание, проблемът е с учебниците за по-големите и за децата, на които българският език не е роден, споделя Тоня Христова, директор на българското училище „Паисий Хилендарски“ в кипърския град Лимасол, където учат 45 деца от предучилищна възраст до 12-и клас: 

„Най-голямата трудност в работата ни е, че децата са от разнородни групи – идват с различни езици. Имаме семейства, които говорят на гръцки, имаме смесени, които говорят на английски, други са записани в руски училища. Представете си от деца от три различни групи да направиш една обща, еднородна група, която трябва да научи родния език“. 

Проблемът с липсата на учебници за изучаване на български език като чужд е голям и Министерството на образованието в България трябва да вземе мерки, като за това предупреждаваме от години, посочи Камелия Конакчиева, ръководител на българското училище „Кирил и Методий“ във френската столица Париж:  

„В България все още няма система за български език като чужд за деца. Ето това все още липсва. Нашето Министерство познава проблема много отдавна, но е много трудно да се адаптират, защото се смята, че може да се адаптира нещо от нашите програми, после се разбра, че не може, че става въпрос за друго нещо. Започнаха някакви хибридни, закърпващи решения, които все още не са добри. Налага се ние да си търсим специалисти по чуждоезиково обучение, за да влязат в час, да разберат за какво става дума и да започнат да пишат системи, само че не всеки учител може да го прави“.  

Снимка: Здравка Маслянкова

Няма учебници за децата от 6 и 7 клас. Децата се оправят, защото учителите са оправни и си подготвят уроците по програмите на българското просветно министерство, проблемът е другаде, коментира Митка Карагьозова, преподавател по българска история и география в училището в Лимасол: 

„Искам да кажа нещо за онлайн обучението. Дърпа много назад децата. В никакъв случай не може да се сравни онлайн обучението с обучението на живо – нито като обяснение, нито като възприемане, нито като концентрация на децата в час“. 

Онлайн обучението си има и положителните страни, споделя Валентин Вълчев, учител по български и английски език в българското училище “Д-р Петър Берон" в столицата на Чехия Прага, където учат над 160 българчета: 

„Имаме примерно едно детенце в Бърно, което завърши годината от Бърно, дойде само за външното оценяване. Фактически, ако не беше това онлайн образование, то щеше да пропусне годината. Така че всяко нещо си има и плюсовете и минусите. За някои от децата е много добре, че са онлайн, за други деца не е толкова добре“.  

Учители от българските училища зад граница в 10 европейски държави се събраха на годишна среща във Великотърновския университет, за да споделят постиженията и проблемите си, а университетът да им даде подкрепата си. Заместник-ректорът по международната дейност проф. Димитър Димитров: 

„Акцентът е върху българския език, да не забравят българския език и да са грамотни, и който иска в крайна сметка да си изкара една матура, когато завърши своето средно образование, и разбира се българска история и българска география, това което те няма как да учат в училищата в чужбина“. 

Великотърновският университет съдейства и на студентите по програмата Еразъм да изкарат стажовете си в българските неделни училища зад граница. 

Учителите в българските училища в чужбина не спират да преподават уроци по родолюбие на българчетата, родени зад граница, за да не забравят своя род и корени. „Ние сме съвременните будители и работата ни е възрожденска“, казва учителката от Мадрид Василка Диманкова: 

„Стараем се да задържим българското в децата, да им вдъхнем патриотизъм, да ги научим на родолюбие и те да знаят къде са им корените и къде са родени, независимо какви паспорти имат“.  

Репортажа на Здравка Маслянкова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.

Още от 12+3