"Живак" гостува на видинска сцена

Интервю на Кирил Кирилов с актьора Димитър Живков

Моноспектакъла "Живак" ще представи актьорът Димитър Живков от 21:00 часа на сцената на крепостта "Баба Вида", в рамките на фестивала "Дунавски вълни". Димитър Живков е от Враца, роден и израснал там, през 2007 година завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Атанас Атанасов. Работи в театрите в Сливен, Стара Загора, Сатиричния театър, който напуска през 2016 година, за да излезе на свободна практика, а от януари тази година е част от трупата на казанлъшкия театър, където в момента работи по нов проект и като режисьор. От 2017 година се занимава и с преподавателска дейност, като работи като асистент на проф. д-р Любомир Гърбев, в дисциплината "Сценична реч" в НАТФИЗ. 

Димитър Живков става популярен с моноспектакъла си "Живак", който му донася Аскеер за 2013 година в категория "Изгряваща звезда". Целият моноспектакъл е на врачански диалект и е под режисурата на Димитър Стефанов. За детството във Враца, за първите стъпки в актьорското майсторство, как всъщност се е родил спектакъла и какво ни казва той, за новите проекти и още любопитни истории и факти, разказа за Радио ВИДИН Димитър Живков:

"Израснал съм във Враца, до 18-тата си годишнина живях във Враца, като съвсем обикновено, нормално момче - летата на село при бабите и дядовците, останалото време на училище. Много обичах да рисувам, да си играя сам, много обичах с въображението си да работя, книги, филми и така нататък. До момента, в който, слава Богу, попаднах в самодеен театър "Пионер" във Враца, където постепенно започнах да се влюбвам в театъра... Този спектакъл се роди бавно, постепенно. Още в Театралната Академия, като дипломна работа по "Сценична реч" в четвърти курс направих един материал на Веско Лазаров, врачански автор и въпреки, че беше на диалект и доста рисковано за дипломна работа по сценична реч, се получи добре. Прие се добре и от преподаватели и от зрители и от колеги, и лека полека в мен се зароди идеята да направя по-голям формат, по-самостоятелен материал... 2012 година на 29 май, реализирахме премиера в град Враца, като беше много прекрасно приключение, което продължава и до днес, вече 9 години - над 250 представления имаме изиграни... Темите са, всъщност, универсалната тема с отговор на въпроса "Кой съм аз?" - кой съм аз, какво съм, къде искам да отида, какво искам да постигна. Този отговор ни тласка обратно към спомена за корена, откъде сме произлезли, доколко държим на този свой корен... На есен трябва с колеги от казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев" да реализираме един много приятен проект, автор е Петър Влайков, млад български драматург. Заглавието се казва "Четири жени без 4G", много приятна комедия за 4 приятелки, които се изгубват в дивото..."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Още от Цветовете на деня