Детайлите на джаза

Хавиер Естрея

В испанския има цяла буква, различна от предишната с един детайл, ченгелчето върху нея. Всички останали ударени гласни, както и във френския, нямат подобна привилегия. Това ченгелче се използва за символ на някои от най-уважаваните институции, призвани да пазят националния дух – от Института „Сервантес“ до ежегодните срещи с чуждестранни програматори на джаз и фламенко. 2021-ва съчета за пръв път подобна среща с най-стария фестивал там – Джазалдиа в Сан Себастиан, за който наскоро стана дума тук.

Всички концерти се стриймват в реално време и остават в официалния ютюб канал на фестивала - все пак организатор на събитието е фондацията към SGAE, испанското сдружение за авторски права. Възможности за срещи и разговори с артистите също не липсват. Интересни са и критериите за подбор – как от 252 кандидатури се подбират само 8 – това обяснява Хавиер Естрея, арт-директор на фестивала:

„В началото на годината обявихме конкурса, на който се явиха 252 проекта. Селекционна комисия от 5 души – музиканти и експерти, търсиха в тях най-вече високо ниво и иновативност. Това търсят и чуждестранните фестивали. Проектите се слушат, не се гледат и звучността им е гаранция и за радиофоничност. Това е именно саундът на групата, който я отличава от останалите.“

В "Слънчев джаз+" след 23:00 ще чуем голяма част от тези артисти – някои от тях, познати на софийската публика благодарение на „Джаzz+ фестивал“, като Пабло Мартин Каминеро (2006, с Херардо Нуньес, 2010 и 2015 с “UHF”) и галисийците „Сумра“ (2010, във вечерта на “UHF”). Импровизираните звуци в концерта на „Сумра“ могат да дойдат отвсякъде, включително от надуване и пукане на балон или мачкане на опаковки, но все пак трябва да ги видите (в галерията или на видеото), за да се досетите.

За Пабло Мартин Каминеро джазът отдавна е престанал да бъде само музикален жанр, той е по-скоро философия, която позволява смесването с кубинска музика, танго, фламенко – всичко, позволяващо да се импровизира. "Не знам защо, но имам чувството, че по цял свят хората носят в себе си и кубинските ритми, и фламенкото. Нещата трябва да бъдат представени от нас честно, с лична ангажираност. Всеки трябва да е разпознаваем с характерната си звучност“:

След концерта с формацията си, кубинският саксофонист Ариел Брингес се включи в групата на Пабло Мартин и след концерта сподели: "Показвам не само носталгия за Куба, а визията си за Куба отдалеч, търсейки нещата, които ме идентифицират като кубинец. Живеейки в Мадрид, като че ли имам възможност да обърна внимание на повече детайли, които в Хавана бих пренебрегнал. По-скоро препрочитам себе си. Затова показвам интимната страна на Куба, обикновено свързвана с повърхностни етикети, с екстровертния ѝ характер. Но за да я познаеш, трябва да се приближиш до нея.“

Фламенко-джазът вече има своето второ и трето поколение. Първо слушаме пианиста Даниел Гарсиа, чийто последен албум за АСТ е звучал по Радио София малко след излизането му:

„Попивахме всичко от хората около Пако – Хорхе Пардо, Чано Домингес, Карлес Бенавент. Ние сме следващото поколение, целта ни е да отворим още повече границите, да иновираме непрестанно. Предизвикателство е, както да свириш парче на Пако и Камарон (началото на концерта), така и да създаваш свои „алегриас“, които не са класически тип, но ритмически им принадлежат, те са ни основата, която смесваме по нов начин с различни музики. „Дуенде“ и „фийлинг“ – това е една и съща дума на два различни езика. Можем още да ги наречем емоция, магия.“

Затова слушаме и неговите, и третото поколение – 20-инагодишните, които са в период на търсене на себе си.Завършваме с каталунката Алба Карета, която се надява младите на нейните години в един момент да пораснат и да почнат да слушат качествена музика. Ние сме с нея:

С благодарности към Saray, Andrea, Patxi, Jose Luis Luna, Javier Estrella, Jazz+ conciertos/MY Duo
Още от Слънчев джаз плюс