Туристи от Сливен ще популяризират стоте войводи с походи по стъпките на четите им

Интервю на Кристина Русева с Надежда Иванова

С поход до с. Медвен, родното място на Захари Стоянов и до Агликина поляна – изворите на р. Луда Камчия в Стара планина продължава двудневния поход „По стъпките на Стоил войвода“. С похода Туристическо дружество „Стоте войводи“ в Сливен  поставя началото на културноисторическия туризъм за любители планинари и туристи по пътя на всички войводи, тръгнали от Сливенския Балкан да се бият за свободата на България., каза Надежда Иванова, председател на дружеството.

 Този поход по стъпките на четата на Стоил войвода започна вчера от местността"Куш бунар" /Орлов извор/ в парк Карандила, откъдето е тръгнал Стоил войвода с четата си към Котленския балкан и изворите на р. Луда Камчия в местността "Агликина поляна" след провала на Априлското въстание през 1876 г. 

 Цялото му име е име е Стиол Иванов Учков, роден е през  1841 или 1842 г. в село Енджекьой. Десетина години бил овчар в Добруджа до 1873 г, когато се връща в бащиното си село и сформира малка хайдушка чета. В началото прави дръзки набези към Варна и Балчик, но щом дружината се уваличила, четата се изтегля в Котленска Стара планина. Той, преоблечен в турски дрехи превел през Котел преоблечени като роби някои от четниците за да стигнат до Сливенския балкан. След като емигрирал в Гюргево, година преди Априлското въстание, се свързал с революционната емиграция във Влашко. Определен е за помощник на Иларион Драгостинов във Втори револючионен сливенски окръг. 

 Стоил войвода, Михаил Гаджалов и Кондьо Кавръков с няколко местни членове на комитета направили лагер в местността Куш бунар. Там складирали оръжие, боеприпаси и храна за бъдещите чети на въстаниците.  След предателството и забавянето на помощ, която им била обещана от българи от въд Дунава, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решили да вдигнат бунта  в Сливен. Техните четници се присъединили към четата на Стоил войвода и дружината им стигнала  72-ма души. Водят няколко тежки сражения и се оттеглят  в планината, преследвани от турски потери.

На 10 май четата води бой при  котленското село Нейково,където войводата е ранен, а знаменосецът  Стефан Серткостов пада убит. Поел знамето, Стоил Войвода.повел 4-ма въстаниц към с. Близнец. В неравен бой там е ранен повторно. На 13 май в местността Чешме, при село Бинкос е заловен отпреследвачите. Заради невъзможността да върви е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.

Ежегодно на лобното място на войводата, източно от с. Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.

 Походът "По стъпките на Стоил войвода" чмнава рлез местността"Харамията", Обсерваторията,Момина поляна и местността "Скъта" до с. Нейково, по поречието на р. Дивешка. Трасето е с трета степен на трудност, малък стръмен участък има пред с. Нейково. На втория ден ще имаме преход до с. Медвен, бащината къща на Захари Стоянов и до природната забелижителност "Синия вир". " Ще почиваме в с. Нейково, където ще ни пресъздат събития от неравната битка на четата на Стоил войвода с турските потери и легендата на Дели Ради. Ще разгледаме и с. Жеравна", разказа още Надежда Иванова. 

" Нашето дружество се казва "100-те войводи",  и с този поход искаме да сложим  началото на походите, които ще посветим на четите на всички сливенски воеводи, тръгнали  да се бият за свободата на България от Сливен. Затова ще ни помогне с информация Регионалният исторически музей.  Така ще запознаем и младите хора, които не познават героите ни с техния подвиг и с красотите на сливенския балкан. ", допълни Иванова.

Интервюто на Кристина Русева с Наде3жда Иванова чуйте в звуковия файл 




Още от БНР уеб