Промените в климата не са просто най-голямото предизвикателство на нашето време, а изобщо в човешката история

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова


Исторически жеги в Канада през юни, 54 градуса в Съединените щати, стотици горски пожари в Сибир, наводнения и проливни дъждове в Европа и Азия. Крайностите на времето изобилстват, защото това отдавна вече не са капризи, а екстремни явления, които придобиват традиционен характер. Всички климатични експерти твърдят, че плашещата ескалация в температурите, дъждовете и другите прирордни стихии е пряко следствие от глобалното затопляне. 
"Все повече части на света регистрират екстремни атмосферни явления и вече ясно можем да свържем тези крайности във времето с промените в климата."
Британският метеоролог професор Питър Скот подчертава, че шокиращото не са все по-честите и продължителни топлинни вълни, а голямата разлика, с която се подобряват температурните рекорди. В Канада и Съединените щати са отчетени с цели пет градуса по-високи живачни стълбове от регистрираните досега. 
"Температурите са четири пъти по-високи от обичайните, особено за юни. Подобни жеги има чак юли или август, така че надминават всичко, което сме виждали досега."
Най-големият пожар в Калифорния, който вече е погълнал територия с растителност равна на тази на град Чикаго, е толкова голям, че сега генерира свой собствен климат. Освен това пожарът Дикси е създал облаци, наречени пирокумули или, буквално, огнени облаци, които причиняват мълнии, силен вятър и на свой ред подхранват огъня.

Горските пожари са често срещани в Калифорния - до такава степен, че местните жители понякога се чудят останало ли е нещо, което да гори. Но поради изменението на климата това лято е особено жестоко.
"Земята е обгоряла, плодовете не узряват, малините, които по принцип са червени, сега са бели, попарени от ултравиолетовите лъчи и жегата."
Метеоролозите признават, че не успяват да прогнозират силата на стихиите, както стана с наводненията в Германия и температурните рекорди в Северна Америка. Необходим ни е международен център с най-мощния и модерен компютър, за да осъществим квантовия скок към климатични модели, които да улавят основните физични явления, предизвикващи крайностите, смята Доналд Уибълс професор по атмосферни науки в университета на Илинойс. Нещо като адронният колайдер на ЦЕРН, подчертава той. 
"Изглежда не прогнозираме достатъчно добре силата на явленията и това изненадва учените. Става ясно, че трябва да подобрим способностите си в симулацията на химическите и биологични процеси в климата. Разбираме също, че не преувеличаваме в прогнозите си, напротив, дори омаловажаме случващото се." 

Един от най-фрапиращите примери за промените в климата и ограничените способности на метеоролозите да предвидят интензитета на природните явления е Олимпиадата в Токио. Преди 10 години, когато Япония е избрана за домакин на летните игри, организаторите подчертават колко меко е лятото в страната и умерени температурите. Днес обаче реалността е съвсем различна - живакът по време на състезанията достига и надхвърля 35 градуса, наложи се и отлагане на събития заради преминаването на тайфуна Непартак. А високата влажност и температура не са никак от полза на атлетите, подчертават кардиолози. 
"При излагането на високи температури, сърдечно-съдовата ви система трябва да работи по-усилено, за да осигури обичайната състезателна форма. Жегата се отразява силно на способността на тялото да поддържа нормална температура."
Организатори и треньори правят всичко по силите си, за да помогнат на спортистите да се адаптират и да покажат най-доброто, на което са способни. 
"Измерваме топлинния стрес всеки час, за да сме сигурни, че е безопасно да се тренира. В последните дни ставаме рано сутрин, към седем и петнайсет, или тренираме късно следобяд, когато температурите спадат." 

Но краткосрочната адаптация не отменя мерките за борба с климатичните промени в дългосрочен план. Японските домакини са си поставали за цел почти пълен въглероден неутралитет на игрите, които да проправят пътя за бъдещите екологично чисти Олимпиади. Стратегията им включва изграждането, когато е възможно на временни спортни съоръжения, които след игрите да се използват на друго място или с различно предназначение. Зелената енергия също е сред приоритетите на токийската Олимпиада, като тя се захранва частично с биомаса от завод в град Кавазаки и със слънчева енергия от соларна ферма във Фукушима. Електричество, произведено от водород пък тече в общежитията, къфенетата и тренировъчните зали на Олимпийското градче. 
"Най-важното е да даваш пример, това е единственият ни лост за влияние - да покажем, че нулевата въглеродна икономика е постижима. И ще е полезна за планетата, за хората и за работни места. В противен случай ще е много трудно да убедим Китай и Индия и другите бързо развиващи се страни с въглеродни емисии до небесата, че има по-добра алтернатива, необходима алтернатива, за да решим климатичната криза, "  подчерта Джон Совин от Грийнпис. 

 Учените обаче са на мнение, че въпреки тежките последствия от бедствията и очевидната връзка с климатичната криза, човечеството и политиците продължават да не взимат на сериозно проблема. Професор Уибълс е категоричен, че извънредното климатично положение вече е настъпило и човечеството много е загазило. 
"Сър Дейвид Кейн, който беше съветник по климата на двама британски премиери, наскоро заяви, че промените в климата не са просто най-голямото предизвикателство на нашето време, а изобщо в човешката история. Според мен е очевидно, че не приемаме проблема сериозно и не се замисляме за бъдещето на децата и внуците си." 
Авторите на британски доклад, изследващ рязкото затопляне в Арктика, предупредиха, че концентрацията на въглеродни емисии в атмосферата вече е прекалено висока. Основателят на Експертния съвет за климатичните промени проф. сър Дейвид Кинг:
"Това e критичен момент за света и всички правителства трябва да обединят усилията си и да предприемат нужните действия. Настояваме за намаляване на парниковите газове възможно най-бързо и в най-голямо количество. Завърши епохата на изкопаемите горива, нека да продължим напред към чистата енергия. Всички трябва да си сътрудничим, за да намерим начини за премахване на въглеродните емисии от атмосферата и то с мащабни действия. И трябва да спечелим време, като овладеем процесите в Северния полярен кръг." 

Именно това провокира и критиките към полета до ръба на Космоса на милиардерът Джеф Безос. Критици попитаха не можеше ли колосалните суми, хвърлени за осъществяване на космическата разходка, да бъдат използвани за борба с климатичните промени? Джеф Безос обаче подчерта, че причините за стремежа му към космоса са екологични. Според милиардера тежката промишленост трябва да бъде постепенно преместена изцяло в космоса, за да може Земята да не бъде замърсявана.

Нов доклад сочи също, че 2020 година е трета по най-топло време, пета по влажност и осма по най-продължително слънчево греене във Великобритания. Учените обръщат внимание, че никоя друга година досега не е влизала сред първите десет едновременно и по трите показателя. 
"По-горещо и по-дъждовно е от всякога. И не става дума за нас, а и за децата ни, за целия свят. Най-бедните държави ще гладуват и ще се издавят, а по-големите страни са тези, които нанясат щетите. Така че световната общност трябва да си понесе отговорността."
Американският пратеник за климата Джон Кери заяви, че светът не може да чака да свърши пандемията от COVID-19, за да се заеме с климатичните промени. По думите му страданието, причинено от коронавируса, ще се увеличи, ако държавите не полагат усилия за борба с глобалното затопляне.

"Основополагащата истина в Парижкото споразумение  е, че дори всяка страна да изпълни обещанията си, макар че много изостават, температурата на планетата все пак ще се повиши с два и половина - три градуса. Виждаме драматични последствия при градус и две десети. Представете си при двойно повече. Не преувеличавам, не паникьосвам, само вярвам в науката. Две и две е четири, независимо, че има политици, които искат да повярвате, че е пет и продължават да пилеят време и енергия.
Според Кери конференцията на ООН за климата, която тази година ще се състои в Глазгоу, трябва да бъде важен момент в борбата с климатичните промени. По думите му светът няма никакво време, за да се справи с климатичната криза. 
"Това десетилетие е решаващо, а 2021-а е решаваща година. Но по-важно от всичко е, че конференцията за климата в Глазгоу трябва да се превърне в повратен момент за обединение на света и овладяване на климатичното предизвикателство."

Още от Политически НЕкоректно