Диалектите - езиково богатство или признак на ниска култура

проф. д-р Проф. Ана Кочева, ръководител на секция „Диалектология“ в Института за български език при БАН

Известно е, че всички диалекти са част от езиковото богатство на един народ. Въпреки това, при една част от хората има раздразнение и нетърпимост към диалектното говорене.

“Аз не съм сигурна, че реакцията, по отношение на диалектното, трябва да окачествим като раздразнение. Още повече от страна на носителите на едни регионални особености по отношение на техни сънародници от друг регион, с други особености.

По-скоро става дума за усещане, че определена особеност е силно диалектна, след като е различна, и то при диглосната конфронтация, т.е. когато се противопоставят не диалект - диалект, а диалект - книжовен език“, посочва проф. д-р Ана Кочева, ръководител на секция „Диалектология“ в Института за български език при БАН.

Съвременният книжовен език, по отношение на фонетиката, е с преобладаващи по-скоро западни черти. В книжовния език липсва мекостната корелация (меките съгласни, характерни за източните и югоизточните диалекти).

В книжовния език липсва редукция, т.е. промяната на широките гласни в тесни, когато са вън от ударение. Липсва също генерализираната винителна форма (глъвъта, рикъта - характерни за района на Велико Търново).  

“Когато носителят на книжовния език, като улови подобни особености, веднага ги дефинира като силно диалектни. За мен много по-смущаващо е съдържанието на даден разговор или по-скоро липсата на съдържание в определен диалог, а не толкова фонетиката”, казва проф. Кочева.

В диалектоложките експедиции, които провеждат екипно през последните години и които проф. Кочева счита за най-крупното изследване на диалектите на цялата езикова територия през XXI век, тя е забелязала, че хората владеят и книжовната норма, и родния си диалект, и могат да превключват кода, когато се налага. 

Чуйте още в разговора на Гергана Пеокава в звуковия файл