Ча-ча-джаз

Преди 70 години, един кубински композитор -  Енрике Хорин - създава първата ча-ча-ча.  Оттогава и танцът, и музикалният стил, не престават да се радват на интерес по цял свят. В 2021имаме толкова различни музиканти, които записват в ритъма на ча-ча-ча - от Анжелик Киджо до Бебо Бест.

Не можем да говорим за ча-ча-ча, без да отбележим, че в началото на 60-те стилът влияе на ранните „Вeatles“ във времето, когато свирят в Хамбург и правят първите си записи - най-известната мексиканска песен “Besame mucho”, започва и завършва с ча-ча-бум. По това време, големи композитори като Лало Шифрин вкарват и фламенко ритми в ча-ча-ча. Боса новата става естествен съюзник на ча-ча-ча и обединени завладяват и Европа.

Песните от нарочния ни плейлист са на испански, португалски, сръбски, български, италиански и френски, а в Африка се приема едва ли не като нещо родно - може би, защото в основата ѝ има немалко афро ритми. Когато правим преглед на значимите постижения в ча-ча-ча, няма как да не отбележим от една страна, членовете на „Буена Виста сосиал клуб“ начело с Рубен Гонсалес и Омара Портуондо, която още в най младите си години пее ча ча ча на измислен език. Към тях трябва да добавим и Тито Пуенте и Селия Крус.

Най-добрите образци в джаз- стилистиката на ча-ча-ча са създадени от Бебо Валдес. Няма как да не отбележим и ча-ча-ча като вдъхновение и на Мисия за неин фадо албум, във Франция Серж Генсбур е един от първите, които вкарват ча-ча-ча в авторския шансон на 60-те, да не говорим за Катерина Валенте (Франция и Италия, а дори и ние, като деца в България се тананикахме нейната "Бонго ча ча ча", което се римуваше с "Лили Иванова с късата пола и топирана коса"). Ча-ча-ча свирят и радиооркестърът ни с диригент Милчо Левиев, септет София с Димитър Ганев, те дори правят записи за Балкантон на юго-звездата Нада Кнежевич, която пее ча-ча-ча: своята песен "Юлияна" и кавър на Роко Граната. Но ако се помни една хубава българска песен в ритъма на ча-ча-ча, въпреки че в текста става дума за шейк, това е Стефан Воронов и неговият "Урок по танц".

Много диджеи и продуценти на електро-джаз от края на 20-ти век до ден-днешен, предлагат стари песни с актуално ча-ча-ча преображение. Интересна е версията на Карл Зеро върху една от най-известните ча-ча-ча, "Rico vacilón". Имах щастието да бъда преводач тук в България преди около 40 години на автора Росендо Руис и си спомням, че самият Людмил Георгиев беше много учуден, когато пред него се изправи човекът, доста по-обемист от самия него и му каза "здравей, аз съм Росендо Руис и съм авторът на Рико Василон и за да бъде по-точен почна да го тананика : "vacilón qué rico vacilón cha cha cha qué rico cha cha cha." Той ми разказа как в Африка музикантите свирят ча-ча-ча дошла от Куба още през 50-те, а през 60-те, в страните, където няма много плочи след освобождението им от колониализма, Куба залива радиата им с плочи с ча-ча-ча. Така научих и за малийските музиканти, живяли в Куба след като отиват там заедно с Че след неуспешният му опит за износ на революция. В края на 60-те се връщат обратно и правят свои, афро-версии на кубинска ча-ча-ча.

Говорейки за актуалните версии на ча-ча-ча, които съм включил в поредния "Слънчев джаз+" на 20 август, началото е с любимата балада на Нини Росо "Il silenzio", но в ритъма на ча-ча-ча с Биг Бенд, а продължението е с последния албум на Анджелик Киджо, където химна "Независима Африка" се пее като ча-ча-ча, като изненадата е за накрая: Бебо Бест, превърнал "So what" на Майлс Дейвис в ча-ча-ча ремикс, "So SWAT".


Още от Слънчев джаз плюс