НА СЕЛО в Равна

| обновено на 28.08.21 в 15:41
Росица Георгиева

Днес гостуваме на жителите на село Равна. Намира се в Провадийска община, на платото срещу Крепостта Овеч. Стотина души живеят в селото. Предимно българи. Има и две семейства чужденци от Англия и Швейцария, но те така и не се вписват в живота на местните, не се научават да говорят български и рядко излизат от къщите си.

Селото е известно с две забележителности –  останките на средновековен манастир съществувал от края на IX до края на XI в. и скалният феномен Пробитият камък.

Манастирът е бил разкрит северно от Равна в дефилето на Провадийска река през 1978 година. Над 30 години е бил водещ обект сред учените, защото за първи път в целия славянски свят се откриват на едно място над 280 надписи за чието изписване са ползвани пет графични системи - глаголица, кирилица, гръцки и латински език. Днес мястото е запустяло и занемарено, споделят местните хора. Пробитият камък, обаче, привлича много хора. Вижда се от крайните къщи в северната част на селото, където се намира и първата къща, в която влязох при гостуването си в село Равна на Николай и Надежда Георгиеви. Малко са историческите факти за произхода на селото. За пръв път името на село Равна се споменава в данъчен регистър на Джелепкешаните в Провадийска кааза през 1573 г., сочи справка в архивите на Историческия музей в Провадия. Местните жители знаят легенда за името на селото. Разказа я кметският наместник Росица Георгиева.

Росица Георгиева



Семейство Николай и Надежда Георгиеви са първите хора в село Равна, с които се запознах. Посрещнаха ме с радост и усмивка, поканиха ме на двора – голям, чист и пълен с всичко, за каквото си помислиш. Направили са си капково напояване, продукцията им е чиста без торове и вкусна, както се убедих сама. Имат малко стадо от козички и овце, кокошки, магаренце, четири котки и две кучета. Едното куче само дошло преди няколко дни и приютили и него. Сядаме в двора и приказката започна.

Николай и Надежа Георгиеви



Две етърви трудно живеят заедно, че и да се разбират, казва българинът. Винаги, обаче, има изключения. Следващата среща е в къщата на Иванка Стоянова. И тя има чудесии в двора си – зеленчуци, плодни дръвчета и т.н. Сама живее, но децата й почти всеки ден пътуват до село, за да й помагат. Съседите също се отбиват редовно. И при нея седнах под асмата на двора.

Иванка Стоянова


И когато разговорът с Иванка Стоянова свърши и понечих да тръгна, дойде Снежа – нейната етърва. Жени на двама братя, които вече не са на този свят, двете си остават близки. Снежа живее в Провадия, но през лятото е на село. Не отказа да разкаже за себе си и за връзката си със село Равна.

Снежа


Два пъти месечно в село Равна идва лекар. За местните жители тези дни са много важни и се събират в беседката до кметството, за да го чакат. Трудно се пътува от Равна до Провадия. Който има транспорт е добре, а при спешни случаи помага и кметският наместник, като извозва нуждаещия се. Случи се така, че бях в селото в деня, в който идва лекарят. И разговарях с някои от хората, които чакаха доктора в беседката край главния път. Единственият мъж, който пожела да говори беше Иван Иванов.

Иван Иванов



Охотно за живота в село Равна се впусна да разказва и Живка Драгиева.

Живка Драгиева


В центъра на селото, току до кметството се намира и сградата на читалището. Читалище "Светлина-1911"  в село Равна  е строено с доброволен труд и пари през 1911 година. На 5 юли тази година навърши 110 години и посрещна гости в обновена и ремонтирана сграда, също с дарителски средства. Негов секретар от 17 години е Ивалина Горанова.
Ивалина Горанова

Жителите на Равна милеят за две сгради останали в селото – църквата и читалището. В началото на тази година започнаха да събират средства за ремонт на църквата.  Храмът „Света Великомъченица Марина“ е строен през 1929 година и е завършен през 1938 г. До днес не е бил основно ремонтиран, но дори и в това състояние отваря по празници, а за службите  идва отец Владимир Велков. Благодарение на дарителската кампания сега има събрани средства, за да започне поне ремонт на покрива, разказа кметският наместник Росица Георгиева.

Село Равна е разделено от голям парк, в който има три чешми. Близо до тях на една полянка има каменен кръст. Никой не знае от коя година е, но легендата за него е свързана с красивата мома Драгана.

Каменен кръст и легендата за Драгана


И от каменния кръст към чешмите, където Драгана е наливала вода, а днес се събират мъжете от ловната дружинка на селото. Чешмите в средата на селото


Селото днес все повече се връща и в живота на младите. През седмицата няма много млади семейства в Равна, но през почивните дни се завръщат да помагат на родителите си и да си отдъхнат от суетата на големия град.


Няма как да отиде човек до село Равна и да не види скалния феномен Пробития камък. Мястото е любимо на местните жители и примамливо за туристите. За него се разказват различни легенди.


Така е на село – красиво, тихо и спокойно, с шума на птичките, без стрес и без часовник в гонене на работното време. Най-ценни са хората. А жителите на село Равна са гостоприемни, усмихнати, помагат си, подкрепят се и въпреки и напук на всичко, остават весели. Да са здрави, за да ги срещнем пак – това им пожелавам.

И ако минете през Равна, отбийте се на поляната откъдето се вижда Пробитият камък. Може да видите и чичо Кольо или поне неговото малко стадо.


Още от На село
Подкасти от БНР