Институт в БАН изпълнява проект за съхранение на богатството на фолклора

Интервю на Добромир Видев с професор Горица Найденова в предаването ''Закуска на тревата''

Българският фолклор и богатството на учените от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век скоро ще станат по–достъпни за изследване от всякога. Това обещава поредният етап от проекта на Института за изследване на изкуствата към БАН. Проектът се финансира по оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и е част от по – амбициозната програма „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“.

Само си представете – преди близо 80- 100 години българските учени са се сетили, че народният фолклор, предимно предаван от уста на уста, умира. Неговите създатели са вече в края на живота си. А наследници нямало. И така: учените взели фотоапарати, записващи грамофони, кинокамери и започнали да обикалят села и паланки, за да запазят дори и за нас съвременниците, нашата, българската култура. Сега си представете: точно тези спомени останали така, както са били записани - на деформираните от времето киноленти, трошливите плочи, почти размагнитените видео- и аудиокасети. И заради развитието на технологиите - без всякакъв шанс да бъдат прехвърлени на съвременните и достъпни носители за поколенията. Точно с това се бори професор Горица Найденова от Института за изследване на изкуствата към БАН. Тя е ръководител на екипа, който се е заел да цифровизира цялото това богатство.

„В този архив има работа за един китайския народ“.

Професор Горица Найденова представи данни за дигитализираните снимки и записи - 1 300 теренни грамофонни плочи, най-ранната е от 1939 г. 4500 магнетофонни ленти със записи на музикален фолклор, аудиокасети, 120 броя видеокасети в различни формати, записвани между 1986 и средата на 90-те години на ХХ век, и над 160 000 метра 16-милиметрова кинолента, снимана между 1954-та и може би 1990-та. 

„Самото цифровизиране – там проблема е да се събере необходимата  техника. Ясно ви е, че в определен момент липсваха грамофони. После започнаха производството на нови грамофони, но магнетофони така и не започнаха да правят нови и на практика техниката, с която работим, за да се цифровизират е стара, няма как да намерим нова. С видеоносителите – цифровизирани са видеокасетите и в момента започваме цифровизирането на кинолентите. Това е голямото ни постижение с този проект, защото видеоскенер, който ни беше необходим е много скъп и нямахме друг шанс да го доставим“, каза за БНР проф. Горица Найденова.

Преди месец изследователи от италианския университет в град Падуа обявиха, че са събрали в едно видеозапис от 1918-та и аудиоизпълнение на легендарният Енрико Карузо. Създавайки буквално видеоклип на продаденото преди век и нещо в милионен тираж изпълнение на арията от операта „Палячо“ на Роджеро Леонканвало.

Дигитализирането на тези масиви поставя именно въпроса за автентичността. Познаващите историята на „Междузвездни войни“ и колко сериозно Джордж Лукас е редактирал легендарната си трилогия, знаят за какво става въпрос. Дали сваленият на компютъра файл е автентичен, ако се премахне, например, пукането на плочата, дефекта на от кинолентата или съскането на магнетофона. И доколко при подобна обработка, ще се загуби научната стойност на самия запис. Професор Горица Найденова обяснява, че има изработен алгоритъм, който решава подобни казуси.

Затова Горица Найденова от Института за изследване на изкуствата към БАН е благодарна на своите колеги. Които освен, че свалят записите на новите носители, правят и цялото описване, което да остане за научно изследване и занапред.  

Повече можете да чуете в звуковия файл.
Още от Закуска на тревата