Пламен Петров: 9 септември замени "Да живее България" със "Слава на великия Съветски съюз"


"Не мога да се съглася, че османските времена са взели по-малко от България, отколкото тоталираният режим. Преди робството сме европейска сила, особено от гледна точка на културното влияние в славянския свят. Това го загубваме след това завинаги. Самият факт обаче, че хората често правят това сравнение, е показателен: девети септември е една от най-черните дати в нашата история. Самото повдигане на темата означава, че има известен резон в твърдението, че са сравними като катастрофи", каза в "Посоките на делника" Пламен Петров, изследовател на Царство България.

Повече ни даде или повече ни отне тоталитарният период в родната история? На 9 септември - датата, която продължава да разделя общественото мнение, потърсихме отговор в сутрешния ни блок. Премахване на капиталистическия строй и изграждането на по-справедливото социално общество или началото на невиждан кървав терор, унищожил демокрацията, частната собственост и българския елит?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" отделя 10 години, за да потърси отговор на въпроса, защо България е по-циментова, мухлясала и мръсна в сравнение с годините преди 9 септември:

"Най-интересно ми е, че не се повдига една конкретна тема - колко по-различна е архитектурата в историческите центрове на нашите градове. Ако погледнем който и да е град, освен Димитровград, всеки областен град си има исторически център, създаден в тези 30-40 години преди 9 септември. Архитектурата изглежда доста европейски. Хората не си дават сметка, че цялата съвкупност от сгради е построена по времето на царския период, включително доста сгради, за които се смята, че са дело на режима след 9ти. Аз, ако имах власт и трябваше да взема мерки по декомунизация, щях да сложа табелки на всяка сграда, за да видят хората сами кога е построена, за да усетят разликата. Бих обърнал внимание и на нравите на политиците, управлявали България. Голямо впечатление, докато се ровя в архивите, ми направи начинът на говорене на цар Борис III, на дадени премиери, които завършват обръщенията си с "Да живее България!" или "Слава на българската армия!". Вълко Червенков, лидер на БКП, нито веднъж не спомена нито веднъж името на България. Казваше единствено "Слава на великия Съветски съюз" и "Слава на мира".

Според Пламен Петров, който се интересува се от това как България и манталитетът на българите са се изменяли през различните периоди в най-новата ни история, периодът преди и след 9ти означава две различни вселени:

"Най-лесният пример е някоя съвременна монархия тип Швеция. Нещата там се случват добре, по единодушно мнение. Когато гледаме изглед от улицата, когато говорим за обществените институции и за всякакви параметри на обществото, ние оставаме твърде далеч от всичко това. Преди 9 септември България е синхронизирана със западните държави. За 10 години проучвания съм стигнал до дребни детайли - как са изглеждали уличните стълбове, по какъв начин са захванати за тях табелки и осветителни тела. Начинът е такъв, който да не боде очите, а да създаде естетическо удоволетворение. След 9 навлиза един такъв начин на мислене, че нещо щом работи, можем да го оставим така. Както и да си свършим работата, обществото ще го приеме. Това е общество, принудено да бъде безкритично. Когато няма критика, няма изисквания към властта".

Един от най-големите и разпространявани митове е, че електрификацията на България се случва след идването на власт на комунистите, посочи още изследователят.

"Това не е вярно. Във Видин ток има още през 20те години, вижда се на всички снимки на електрическите стълбове на центъра на града. В София трамваите тръгват още в началото на ХХ век, а за да вървят - трябва да има ток. Ако разгледаме снимковите архиви, ще видим, че не само първостепенните градове са били електрифицирани доста преди идването на БКП. Дори курортите и селата постепенно са електрифицирани. Процесът не просто е бил започнат, а в етап на бурно развитие".

9 септември бележи края на Царство България и поставя началото Народната република. 

На 27 април 2000 година е приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, напомни още Петров.

"Няма две мнения, че това е държавен преврат, макар че обществото не го приема като такъв. Сегашните хора си мислят, че тогава се е достигнало до тази промяна с широк консенсус, а реалността е, че говорим за класически преврат. Тази власт постепенно се разпространява към общините в България, а това се случва на фона на приключващата Втора световна война. Някои хора са придобили дивиденти от новата власт, а други са репресирани. Десетки хиляди хора са били, ако не убити, то заточени в лагери. Оценките са разнопосочни, защото зависи хората потомци на коя от двете страни са били".

Интервюто с Пламен Петров можете да чуете в звуковия файл. 
Още от Посоките на делника