Елисейна - селото край Седемте престола

Елисейна е старо селище, образувано още по времето на българското средновековие. Името му идва е от параклис или оброк, посветен на библейския пророк свети Елисей. Поради липса на обработваема земя и поминък в края на ХІХ век от село Елисейна се изселват десетки семейства, които се установяват в селата Бистрец, Пудрия, Чирен и други места. Навсякъде те носят селищното си име като родово - Елисейците.


Църквата на село Елисейна е нова. Изградена е през 2003 година. В близост до селото се намира манастирът Седемте престола. Православният манастир е на територията на Софийска епархия. На границата е на областите София и Враца. Официалното му име е "Света Богородица" и е сред стоте най-значими национални туристически обекти. По източници и предания манастирът е издигнат по време на Втората българска държава XII–XIV век. Легенда говори, че цар Петър Делян /Петър II/ е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Манастирът е по-известен с нехрамовото си име Седемте престола, заради своята уникална черква. Предание разказва, че седем  боляри  създали седем селища в близост до манастира - Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник. В черквата има седем параклиса /престола/ и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Със сигурност манастирът е съществувал през XVI в.


Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале, малко останки от което и днес могат се видят, след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.


Друго предание говори, че по време на османската власт манастирът бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем: Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.


В манастира е пребивавал и служил литургия и свети Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава. Манастирът е бил любимо място за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие". В двора на църквата към манастирът е гробът на друг български писател Светозар Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин.

Още от Посоките на делника