100 г. от смъртта на Иван Вазов

| обновено на 22.09.21 в 15:43
Репортаж на Ива Антонова

100 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов се навършват днес. В Народния театър ще бъде връчена втората годишна награда за духовен принос на името на писателя, а преди обяд  се състоя поклонение на гроба на твореца в градинката зад църквата „Св. София“. Беше отслужена панихида.

Признателна България сведе глава пред делото на Иван Вазов

С венци и цветя признателни българи отрупаха паметния камък пред гроба на Иван Вазов в София. Навръх 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература, който умира на 22 септември 1921 г., Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет.

В градинката зад църквата „Св. София“ се събраха десетки граждани, представители на държавни институции, дейци на науката и културата, както и родственици на Иван Вазов.

Вазови стихове изпълни актьорът Георги Златарев.

Снимка: БГНЕС

„Вазов е България и всичко българско, което ние сме съхранили от векове. Когато чета Вазов, аз се връщам 100-150 години назад и се чувствам негов съвременник. Моята българска кръв се връща още преди Освобождението, както и в следосвобожденска България. Той е автор и на Възраждането, и на модерната българска литература. Няма друг български писател, който приживе да е обявен официално за Народен поет“, отбеляза пред присъстващите Атанас Капралов, директор на литературния музей.

Поклонението в памет на Иван Вазов, 22 септември 2021 г., на гроба на твореца в София/Снимка: БГНЕС

„Вазов е слят с българското, неговото сърце е слято със сърцето на България. Смятам, че докато има България, той ще бъде жив. Той е необходим днес и утре. Ние сме малка страна и трябва да пази своята идентичност“, допълни Капралов.

Съхранява ли българският народ заветите на Вазов

"Българският народ го съхранява такъв, какъвто е, сигурен съм в това, защото имаше опити да бъде превеждан той, да бъде изкривяван неговия образ. Вазов и приживе е имал врагове. Има хора, които и днес се опитват да принизяват неговото творческо дело, но в крайна сметка срещат дружния отпор и на интелигенцията, и въобще на всички онези, които обичаме неговото творчество и знаем, че то е изключително ценно, защото Вазов е базов писател. За него България е над всичко", коментира още директорът на Националния литературен музей.

Думи на почит за Патриарха на българската литература произнесе и съвременната българска писателка Здравка Евтимова. „Горещо Благодаря! Всеки в своето сърце издава указ, не само за това, че Иван Вазов е народен поет, Иван Вазов е България. Всички хора на духа, всеки българин, независимо къде го среща слънцето, винаги носи в сърцето си „Аз съм българче“, посочи тя.

Анна Николова, внучка на най-малкия брат на Вазов - Борис Вазов, заяви:

"Съхраняването на Вазов мисля, че е именно в едно спокойно и с доверие приближаване към това, което той е написал, защото кризата за мен - вътре в българина, е липсата на доверие, тоест на вяра, надежда и любов".

По повод 100-годишнината от смъртта на поета в къща музей „Иван Вазов“ – София е подредена временна специална изложба, която вече предизвика силен интерес у посетителите.  

Сред поредицата от инициативи, свързани с годишнината от смъртта на Вазов, ще бъде официалното връчване на годишната награда на името на писателя, учредена от Народния театър и фондация „Основа-та“. Водещ на церемонията, която започва вечер от 20 часа, ще е актьорът Дарин Ангелов.

След това зрителите ще видят откъс от премиерния спектакъл на режисьора Диана Добрева „Народът на Вазов“ от Александър Секулов с участието на Владимир Пенев, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Жорета Николова, Биляна Петринска, Параскева Джукелова.

В ролята на Вазов влиза Юлиан Вергов.

Самият спектакъл ще има премиера на 7 и 8 октомври на Голямата сцена. А тази вечер в рамките на церемонията по връчването на годишната награда ще има и концерт със специално участие на Симфоничния оркестър на Държавна опера-Пловдив с диригент Максим Ешкенази и солист Светлин Русев - цигулка.

Още за церемонията в Народния театър тази вечер и за отбелязването на 100 години от смъртта на писателя - в интервюто с директора на театъра Мариус Донкин в предаването „Преди всички“.

Ива Антонова

А жив ли е още стремежът за независимост в наследниците на Дядо Йоцо. Какво разказват хората от селото Очин дол:

Архив БНР


МОИТЕ ПЕСНИ

И аз на своя ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава

годините без жал ще изметат

ил ще покрие плесен на забрава,

но мойте песни все ще се четат.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красят

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучат,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,

не стряска ме на завистта гневът –

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни все ще се четат.

Те жив са отклик на духа народни,

а той не мре, и дор сърца туптят

от скръб и радост в наший край свободни,

и мойте песни все ще се четат.

Януари 1913