Краеведът Снежана Маринова: Вестта за Независима България обхожда Стара Загора като електрически ток

Краеведът Снежана Маринова разлиства старозагорската преса от септември 1908 и 1938 г.

Денят 22 септември 1908 година – обявяване независимостта на България е отбелязан и в Стара Загора тържествено и с въодушевление, сподели в интервю краеведът Снежана Маринова. Градът е украсен със знамена, гражданите ликуват. Местният вестник „Зора“ в специален брой от 24 септември, отпечатан със зелено мастило, публикува текста на Манифеста към българския народ. Новината за събитието пристига в града ни на 22 септември 1908 година в 11:00 часа и както се отбелязва в дописката Тая вест, като електрически ток веднага обходи целия град“. Търговците започват да затварят дюкяните. Официално съобщение по телефон от София е получено едва в 3 часа след пладне. В залата на Окръжното управление е събран Окръжният съвет, където председателят В. Милев съобщава подробности. Изпратено е поздравление до цар Фердинанд и до правителството. Камбаните бият радостно, а гражданите, празнично облечени се събират на площада на Станционната градина, която от тогава е именувана „Цар Фердинанд“. Митрополит Методий отслужва благодарствен молебен и прочита специално написаната за случая молитва. Речите, произнесени от ген. Велчев, окръжния управител Кубадинов, от В. Милев са прекъсвани от ръкопляскания и мощно „ура“. Прочувствени думи произнася и старият учител и уважаван гражданин Петър Иванов. Възторжени групи обикалят града с песни и възгласи. Тържествата продължават до полунощ.   

На 25 септември старозагорци, начело с тогавашния кмет Йовчо Хитров посрещат цар Фердинанд. Градът е украсен със знамена и венци. В северния край е издигната величествена украсена арка. От двете страни на улицата, по която се очаква да пристигне царят са подредени ученици, представители на различните вероизповедания и граждани. Царят е посрещнат с хляб и сол и приветствени възгласи. След речта на кмета хорът при дружество „Кавал“ изпява „Шуми Марица“. В църквата „Св. Димитър“ царят е приветстван от Старозагорския митрополит Методий. За ония дни на възторг разказва с кратък спомен Атанас Трифонов Илиев (1852 – 1927) – старозагорец, обществен и политически деец, учител, член на Българското книжовно дружество, автор на учебници и научни изследвания. В книгата си „Спомени…“, издадена през 1926 година. той пише: Началото на 1908/9 учеб год се ознаменува с важно събитие. На 22 септемврий се провъзгласи пълната независимост на България. Васалното княжество се нарече царство и Фердинанд стана цар на българите. Това бе един триумф на българското правителство, което бе дошло на власт в началото на 1908 г. под шефството на Ал. Малинов от демократическата партия. Цар Фердинанд I на 22 септемврий (авторът греши, датата е 25)1908 г. бе посрещнат в Стара Загора заедно с министър председателя и други министри. Вечерта му се даде банкет в офицерското събрание. Аз бях поканен заедно с други доста на брой граждани и се случих тъкмо срещу царя на дългата трапеза, та имах възможност първи път дълго време да го наблюдавам. Видя ми се доста остарял и отпаднал." На другия ден Фердинанд със свитата си отпътува от старозагорската гара за Нова Загора. Вестникът специално отбелязва факта, че въпреки множеството екзалтирани хора, тържествата са минали в порядък, благодарение благоразумието на гражданите. Петър Иванов (1847 – 1927) – поет и общественик, написва „Ода в чест на Н. В. Българский цар Фердинанд I“, датирана „Ст. Загора, 22 септемврий 1908 г.“. Одата е публикувана в ръкописното списание „Изкуство“, списвано в Стара Загора от младия Георги Касабов (Гео Милев) (1895 – 1925), година I, брой 15 от 23 юни 1909 година. 1. Оригиналът се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София. По-късно одата е отпечатана и в списание „Илюстрация Светлина“, брой 7-8 от 1909 година.

А от публикация в старозагорския вестник „Дума“ на 6 октомври 1938 година узнаваме, че старозагорското управление изпраща поздравителна телеграма до Н. В. Царя Борис III по повод 30-годишнината от обявяване на Независимостта на България и 20-годишнината от възкачването му на престола. Борис III отговаря с няколко мили изречения, благодари и изказва специални благодарности на старозагорци, допълни още Маринова.

Още от БНР уеб