Плюшеното мече от 120 години е любима играчка на милиони хора по света

В света има над 20 големи музея на мечетата

Репортаж на Искра Декало в предаването ''Закуска на тревата''

Най-популярната играчка, поне до преди епохата на електронните игри, беше плюшеното мече. А то навърши достолепните 120

години. В света има над 20 големи музея на мечетата. Периодично се правят изложби на играчки, защото колекционерите по цял свят са няколко хиляди.

Една история е завладяла вестникарските заглавия най-напред на САЩ, а после и на света. Президентът Теодор Рузвелт е бил на лов, но е отказал да убива. Въпреки, че пред него, направо на прицел, е било кафяво мече, той го пощадил. Вестниците се изпълнили с карикатури как Теди,( както наричали президента), се прегръща с едно мече, което точно прилича на днешната играчка. Тази карикатура е имал предвид продавача на детски играчки Морис Михтом, който ушива първото мече-играчка. Но Михтом не забогатява, въпреки, че търсенето на новата играчка е огромно. Той е нямал мислене на бизнесмен и не е патентовал нито мечето, нито дори името му- Теди-бер. Скоро започнали да го произвеждат и други фабрики. Всъщност за нас отдавна Теди бер не е единственото известно плюшено мече. Ние си обичаме Мечо Пух, Мыша косолапи, трите мечки от приказката и още много други варианти. В Базел специално посетихме музея на Теди бер. На трите му етажа видяхме какви ли не сюжети, изпълнени с мечета- училище, аптека, цирк, ледена пързалка, бал и др. Навсякъде се движеха платформите, на които бяха мечета. Затова израелската изложба беше много по-различна. Основно тя бе за механични кукли с облика на мечета. В основата е колекцията на инж. Арик Ноудман, който разказа как се е родила сбирката му, но и как се опитва да я обогати.

"Когато бях дете, баба ми, веднъж месечно ми купуваше механична играчка, но винаги - мечка. Имам 473 механични мечета, които свирят на чинели инструменти или на барабан, правят гимнастика, карат мотоциклет. Тази колекция е основно от петдесетте и осемдесетте години на миналия век. Има много музеи на мечета по света - в САЩ, Германия, Чехия, почти няма европейска държава без такъв музей, а също и Далечния изток. Дори има хора, които „колекционират“ посещения в такива музеи. Но в Израел няма постоянна експозиция. Голяма част от еврейските деца са дошли от концлагерите или от скривалищата без нищо. Багажът е можел да бъде с определена максимална тежест. Първото, което са махали от него са били играчките. През 60-те години създават в Израел фабрика за плюшени мечета, но тя фалира. Теди-бер не влиза в критериите за красиво и полезно тук. Сега, когато играчките са от Китай и са евтини, родителите обичат често да ги подменят. Така и децата не се привързват към тях".

Повечето мечета, които другите колекционери донесоха на изложбата, не са много стари - 30-50 годишни. Имаше и съвсем нови-дизайнерски.

"А защо се предпочитат мечета пред другите кукли или плюшени зверчета, трябва да попитате психолозите. Теди -бер едновременно прилича на човек, но е и символ на сила. Има изследване, че в САЩ 40 на сто от възрастните, изцяло останали самотни хора, си лягат да спят прегърнали играчка-мече. Близките и приятелите им са умрели, децата са далеч. Тогава си спомнят за неизменния приятел от детството. Психолозите констатират, че всеки човек, независимо от възрастта, се нуждае от прегръдка преди сън“.

Арик Ноудман каза, че останалите мечета в колекцията му са купувани от най-различни страни по света. Те са възможно най-старите - от преди стотина години. Най-голямата ми мечка е метър и 10 см. Старинни и колекционерски са. Много трудно обаче може да се намерят експонати със собствени приключения. Първите им собственици, отдавна са починали и са отнесли историите им. Продават ги внуци и правнуци. Имам няколко мечета, които са прекарали Втората световна война в скривалища заедно с криещите си деца. Останалите старинни мечета ги избирам по физиономията им. Ако ме привлече по някакъв начин ги купувам. Не търся мече, което сякаш току-що е произведено или е съхранявано зад витрина, така че децата да не ги докосват. Мечетата, които търся, не са в добро състояние. Носят следите от неистовата любов, на тези които са си играли с тях. Ако сравним мечета, произведени почти от една и съща серия на дадена фабрика, но едните запазени, а другите дадени на деца да си играят с тях, с времето те добиват съвършено различна физиономия. В колекцията си, която има близо 1000 експоната, освен механичните играчки, които са ми спомен от моето детство, събирам обичани мечета. Самият факт, че играчката е запазена 100 години, въпреки лошото ѝ състояние, а не е изхвърлена, говори за значението ѝ в семейната история. Знам, че е била част от нечий живот. А запазеното и чистичко мече ми изглежда безучастно. Събирам детска любов.

Репортажа можете да чуете в звуковия  файл
Още от Закуска на тревата