Голямото изкуство е философия

Въпросите зад кадър заддае Екатерина Костова

Борис Дочев е един от художниците в семейството на три поколения майстори на четката: баща му Асен Дочев, той и брат му Петър Дочев. Тяхната обща изложба може да се разгледа до края на септември в Етнографския музей, на който той дари огромно богатство от предмети с историческа и етнографска стойност, сред тях и предмети – образци на възрожденското изкуство.  

Роден в царско време, творил между две обществено политически системи и до днес търсещ смисъла на изкуството между времето и срещу него, на 87 години Борис Дочев пази елегантния си вид и изказ и излъчва духовност.  

Вместо носталгия, спомените му за едни от най-именитите художници, приятели на семейството му и негови лични близки, сред които Златю Бояджиев и Христо Явашев, са изпълнени с мъдрост за артистичното им наследство. 

За Кристо разказва: "Бяхме 5 години неразделни приятели - 3 години на един чин в гимназията, 3 години заедно в Академията. Накрая на 3-тата година той замина за Чехия, а оттам и за Виена. Днес Триумфалната арка - вече последни акорди и минава в небитието. Знаете, неговото изкуство е временно. Както и всичко на този свят е временно". 

Златю Бояджиев определя като гениален. След като получава удар, става 2 пъти по-работоспособен " И си мисля - Златю, Бетовен и други - защо Господ разрешава да ги сподели тази глухота, тази парализа? Очевидно не са си вършили достатъчно прилежно работата и Господ им казва: "Няма да се занимавате с друго, да пишете лозунги, да се катерите по комините да пишете Слава на БКП. Пратени сте с мисия, ще работите, защото вие сте наредени. Затова аз спирам контактите ви със света и ви оставям сами със себе си. Най-ценното богатство ви давам - да общувате със себе си. Да не се разпилявате навън". Както сега всичките - не живеят вътрешен живот".

А размислите на Борис Дочев за изкуството ни отвеждат в едно време, в което, по думите му, хората са се отнасяли сериозно с него: "То е врата към духовен свят, няма нищо общо със сегашните разбирания за красота, които са вулгарно-материализирани. Голямото изкуство е философия - дълбока истина за реалността, подбудена от вечния ти стремеж към Всемирната хармония и красота". 

И още - как точно се прави голямо изкуство, защо сме в упадък и какво ни казва епидемията от коронавирус - чуйте разказа му в звуковия файл - носталгичен и личен, като дар за бъдещите поколения. А в youtube канала ни и тук може да видите художника и картините от общата им изложба "Художниците Дочеви - баща и синове" в Етнографския музей. 


Още от Ден след ден