Софроний Врачански – на сцената на „Алма Алтер“

Разговор на Ангелина Грозева с Андриян Асенов в „Артефир“

На 23 септември се отбелязаха 208 години от смъртта на народния будител и духовник Софроний Врачански. 

Роден в Котел, със светско име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв последовател на Паисий Хилендарски, като пръв преписва неговата „История славянобългарска“. Врачански е автор и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Делото му като учител и книжовник въздига българския дух и е описано в труда „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, сборник на който самият той е автор. Заглавието се представя на сцената на театър лаборатория Алма Алтер, от режисьора Николай Георгиев, а в главната роля влиза незрящит актьор Андриян Асенов:

„Софроний Врачански има много интересна биография. Още изучавам образа, надявам се един ден да съм напълно готов да се превъплътя в неговия образ. Монашеския му живот и творчеството му са много интересни. Смирението му и кротостта му са много присъщи, той затова е имал и толкова силна връзка с Бог. Голяма отговорност е тази роля. За мен всяка роля е различен път. Например при Дядо Йоцо, който също съм играл, пътят е в онова, което не успяваш да видиш, онази красота на България, но все пак я усещаш. До края на месеца зрителите могат да видят и участието ми в „Красавицата и Звяра“, където съм Звяра, а в началото на октомври ще бъда в главните роли и в представлението „Майстора и Маргарита“.

А ето какво споделя и режисьорът, Николай Георгиев, за постановката – „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, чиято премиера е тази вечер (24 септември) в Бухово и на 27-и септември в София:

„Хората, за разлика от всички други животински видове, имат една особена индивидуална отлика, различна от родовата особеност. Човекът има човечност. Ако я има – цял е, ако я няма – нарушено е равновесието между неговата физичност и духовност. Тя е заложена в неговото същество, но ако той – човекът – не е успял да я развие и осъзнае, остава куц, без един крак. Без нея той е неспособен да страда за другите, защото само който е познал себе си, може да страда за другите. “Аз, грешният между хората” – казва Софроний. И цял живот страда. Ако не за себе си, то поне за другите. Софроний е прегърнал идеята за Бог. Неговият девиз е: “Бог с нас и ние с Него”. Софроний има много силна идентичност, и лична, и национална. За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е готов на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува само родовият. Живеещ в страдание, той е щастлив. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници. Българите го приемат с любов и обич. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие. Моята гордост е, че работя за неговия светъл образ.”

Какво ще разкрие постановката за живота и творчеството на Софроний Врачански и как Андриян се превъплъщава в тази роля, ще научите от звуковия файл.


Още от Артефир