Божията правда е да вярваме в Христа

''По пътя към храма'', 26.09.2021 г.

В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас. 

"Нашият Господ Иисус Христос дошъл на земята да спаси човешкия род. Веднъж Той, Единородният Син Божи, Ангелът на вечния Завет, Умиротворителят на вселената, Съкрушителят на царството на дявола, идващият Съдия на живи и мъртви, Подателят на всяко дихание, уподобил се, освен в греха, във всичко на човека, смирено учил народа на брега на Генисаретското езеро. Но тъй като народът Го притискал, Той помолил рибарите, които цяла нощ се трудили и нищо не хванали, да влезе при тях в лодката, принадлежаща на Симон Петър и да отплават недалеч от брега, и така поучавал народа.

Спасителят на света, Ловецът на човешките души, предузнал в тези рибари бъдещите апостоли. Това били Симон Петър и синовете Зеведееви - Иаков и Иоан Богослов.

След края на проповедта Христос казал на Симон: "Отплувай към дълбокото и хвърли своите мрежи за лов". Но той отговорил: "Наставниче, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата". И, като я хвърлил, станал свидетел на обилния улов на риба, тъй като даже мрежите се прокъсвали. Този чудесен случай довел рибарите до ужас. Симон Петър, чувствайки своята греховност и недостойнство, в смирение паднал в нозете на Спасителя на света и Го умолявал да си тръгне от от него. Но Господ казал: "Не бой се: отсега ще ловиш човеци". Изтеглили лодките с рибата на брега, бъдещите апостоли оставили всичко и тръгнали след Господа. Те станали Негови постоянни спътници и проповедници, а впоследствие разпространили Божественото учение за спасението по цялата вселена.

Да пази Господ всеки от нас от такова страшно състояние. Ние с вас не следва да забравяме, че и щастието и нещастието на нашия живот, успехите и неуспехите в делата – всичко това се подрежда и благославя от Бога за нашето спасение.

Нека, братя и сестри, подобно на галилейските рибари, във всичко да се уповаваме не на самите себе си, а на всемилостивия Бог и да приемаме всичко – било то поощрение или вразумление, като от Божиите ръце, защото и това, и другото в промислителния за нас Божи план ще ни послужи към достигане на вечен живот. Любовта и милостта към нас на Господа, Божията правда нека бъде за нас по-скъпа от всички земни блага. И едва тогава ние с вас можем да кажем думите на апостола Павла: "С добрия подвиг се подвизах, вярата опазих, а сега ме очаква венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ" /2 Тим. 4:7-8/. Амин."

Схиархимандрит Иоанн (Маслов)

В рубриката "Съвременна Библия" – на остров Ла Палма изригна вулкан. Какво чувства човек, изправен пред изригващ вулкан? Със сигурност се чувства слаб и безпомощен. Вулканите имат сила да ни припомнят този факт. "Ние сме слаби - Бог е силен!" Но вулканите (Слава Богу!) все пак не са често явление. Проблемът е, че докато вулканите мълчат, започваме да си мислим точно обратното. "Ние сме силни - Бог е слаб!" Трябва ли изригващи вулкани да ни припомнят колко сме слаби и колко много се нуждаем от Всесилния Бог?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.


Още от По пътя към храма