Мишкова нива - тракийски мистерии с египетска следа в Странджа

Карта върху папирус, Ванга, соларни кръгове, богиня с лице на котка - в археологическия комплекс се преплитат фантастично и реално

Иван Нотев разгръща тайните на Мишкова нива в предаването „Изотопия“

Дълбините и висините на Странджа крият не една и две мистерии. Гъстата растителност на най-ниската планина у нас е пазител на множество загадки например тази за Мишкова нива.

Мишкова нива е голям археологически комплекс в близост до турската граница. Състои се от тракийски могилен некропол, заобиколен от укрепена сграда, римска вила, глинен водопровод, захранващ култовия комплекс с вода, крепост и античен рудник.

Крепостта и рудникът са разположени в полите на планинския първенец на Странджа – връх Голямо Градище.

Първите огледи и описания на мястото са дело на братята Шкорпил през XIX век. Същинските археологически проучвания са започнали през 1981 година. Тогава екип под ръководството на доц. Петър Делев и проф. Александър Фол изследва района в продължение на две години.

Съществуват спорове за това кога е бил изграден комплексът. Според Малвина Русева разкритата куполна гробница по своята архитектура принадлежи към тракийските култови сгради, датирани по нашите земи в периода V-III век пр. Хр. Според други автори обаче гробницата се отнася към периода II-III век сл. Хр.

Дромос (коридор) и централната камера на долмена (гробницата)

Някои специфики на конструкцията: големите мраморни блокове са били подредени на редове. Височината им е била 1,80. Най-отгоре са били заоблени, изсечени дъговидно. Били са свързвани един с друг с метални скоби, споени за камъка с олово.

Един от най-добре запазените елементи е триъгълен мраморен фронтон, който може да бъде видян в двора на Историческия музей в Малко Търново.

Според някои от работилите на терен археолози мястото е било светилище на Аполон. Мотивите – намерена плоча с посветителски надпис, разказва Росица Кайрякова от Туристическия информационен център в Малко Търново.

Върху триъгълен мраморен фронтон, който се намира в Историческия музей в града, са били изобразени две ръце, обърнати с дланите напред.

„Това е древен жест на адорация към бога Слънце.“

Централната камера, изградена от седем реда мраморни блокове

Централната камера на комплекса е изградена от 7 реда мраморни блокове. Използвани са били и нови конструктивни похвати – ключов камък и затваряне на купола.

Идвайки по тези места, хората имат нужда и да помълчат в съзерцание. Те не идват в Странджа само да слушат за археология и история, споделя свои впечатления Росица Кайрякова.

По стръмна пътека се отправяме към друга мистерия – местността Седлото между връх Голямо Градище и Малко Градище, или както изтъква Росица – мястото, свързано с най-много легенди и предания.

Дарове за богинята Бастет, оставени от поклоници, вярващи, че мястото е нейно светилище

„Може би това е мястото, което привлича най-много окултно настроени хора, които вярват, че това е даже светилище на Бастет.“

Скалната ниша, предполагаемата гробница на египетската богиня Бастет

Проф. Кръстю Мутафчиев, автор на няколко книги за произхода на българите и на човечеството, член на Комитета по култура през 80-те, считан за дясна ръка на Людмила Живкова, развива следната теория за богинята Бастет. Тя е била дъщеря на тракийски вожд, водач на племе, живяло по тези земи хиляди години назад. 

Племето се изнася на юг и заселва поречието на р. Нил, а превзетите територии биват оглавени от неговите деца. Бастет станала царица на град Бобастис, но умира млада, а последното ѝ желание е било да бъде погребана на родна земя в днешна Странджа.

Проф. Мутафчиев единствен прави връзка между тракийската култура и египетската митология. Според тази митология Бастет е богиня на радостта, празниците, музиката, танците и плодородието.

Изображение на лъвска глава в скалата над гробницата

В скалата над нишата, считана за мястото, където е погребана Бастет, има изобразена лъвска глава. Бастет е била изобразявана като жена с глава на котка или лъвица.

Единственият запазен камък с релеф

Първата експедиция на Кръстьо Мутафчиев до светилището е организирана с помощта на Красимира Стоянова, племенница на Ванга, учила египтология.

„Всичко започва с една карта, нарисувана върху древен папирус, която попада в ръцете на иманяр. Този иманяр отива при Ванга с картата с идеята, че на нея е отбелязано съкровище. Ванга му е казала да се разходи и да я остави известно време, през което време тя вика племенничката си и я кара да я прерисува. След това разказва как хиляди години назад хора от Египет по море и по суша пристигат на това място, където е скрито познанието за света в кодирана форма, в саркофаг от черен гранит. Казва обаче – и на иманяра, и на племенничката си, че картата няма да им послужи за нищо“, разкрива Росица Кайрякова.

Изследователите от експедицията следвали указанията на Ванга. Забелязват как първият слънчев лъч започва да описва триъгълник от соларни кръгове – явление с продължителност десетина минути.

„Връщат се вечерта да гледат и луната. В началото ги вали проливен дъжд. След това виждат как облаците се разнасят, луната се появява и наблюдават същото явление. Лунният лъч описва този триъгълник от соларни кръгове.“

Следва разказ с фантастични елементи. Учените виждат как върху скала по-надолу от мястото се появяват холограмни изображения на двама мъже – единият седнал на трон, а другият – прав пред него, и двамата облечени в дълги бели роби, според описанието на Красимира Стоянова.

Всички изследователи виждат една и съща сцена, но успяват да разкажат за видяното помежду си, едва след като слизат от светилището, тъй като са много уплашени. Мястото и до ден днешен предизвиква различни емоции и усещания сред посетителите, твърди Росица Кайрякова.

Мраморно корито, използвано за нуждите на култаНякои хора доста се плашат на това място. А някои хора усещат главоболие или им става лошо. Но хората са с различни усещания, различно сензитивни сме. Това, че не виждаме нищо, не значи, че няма нищо.“

Жълтото оцветяване на повърхността на водата се дължи на наличието на медна руда и минерални соли в скалата

Зеленикавият цвят на скалата подсказва наличието на медна руда. Водата е жълтеникава, със солен вкус.

„Когато са копали, тази вода е излязла отдолу. Тя е в едно постоянно количество. Когато има повече дъждове, съответно се оттича надолу. Това място не съм чувала някой да го е виждал без вода.“

Дарове за Бастет

Мнозина от посетителите наистина вярват, че това е светилище на богинята Бастет и оставят дарове за нея – фигурки на котенца, бижута, плодове, хляб, както на всяко светилище.

Дървена площадка, връх Голямо Градище

200 метра по-нагоре е най-високата точка на връх Голямо Градище. Според краеведи там е имало крепостна стена, храм и наблюдателна кула.

Разкопки там обаче не са правени, уточнява Кайрякова. На Голямо Градище има следи как стената е опасвала върха в кръг.

„Навсякъде се вижда, че има сечен камък, даже строителна керамика се вижда, че излиза. Има и много хубава гледка към българската част и турската част на Странджа.“

Всички детайли за Мишкова нива чуйте в звуковия файл.
   
Снимки: Иван Нотев