Движението – езикът, който всички говорим

Разговор на Таня Димова с Цвета Дойчева и Марион Дърова в „Какво се случва“

Отваряш очи, поемаш дълбоко дъх и поставяш началото на новия ден. Следват серия от движения, на които не придаваш значение, а такова има. Тези редове са за теб – човека, който вече иска да проведе диалог с тялото си, защото е осъзнал, че то чувства, мисли и усеща.

За теб музиката – тази, която идва от душата и с друга душа изгражда близост; тази, която пътува във времето, играе с пространството, създава спомени и спомени припомня; тази, която не зависи от тенденции, от политически, икономически и социални убеждения и нагласи и която надскача жанрове и техники; която се диктува само от свободата в избора, въздействието и емоциите – е езикът, чрез който се разбираш с другите.

За да преодолееш класическото възприятие на изпълнителските изкуства обаче, ти имаш нужда да преминеш отвъд разбирането. За да разкажеш още по-пълноценна история, която да пробуди чувствата и сетивата ти на всевъзможни нива, ти се нуждаеш и от езика, който всички говорим – този на движението.

Когато тялото ти се слее с музиката и заиграе в нейния ритъм, то създава свой собствен. Създава мелодия. Започва да се чува дишането на това твое тяло, което води разговор с нечие друго, и то чрез движения. Чува се как две тела разрязват въздуха, как си взаимодействат със земята и едно с друго. Движението пише танц, за който човек трябва да има очи, но и сърце, за да го види и най-вече да го усети. А ти вече знаеш, че всеки може да танцува този танц, защото изпитва удоволствие, когато се движи, а не срам и последвало чувство за вина.

Ти се изразяваш, заявяваш и придобиваш самочувствие чрез танца си. Силата ти е в това, че отново чрез него будиш емпатия. В това, че вече не се опитваш да делиш тялото от душата, а ги възприемаш като едно цяло.

Движението може да лекува, танцът може да създава революция. А звуковите файлове могат да ти разкажат за всичко това.

В тях Цвета Дойчева и Марион Дърова, съмишленици в съвременния танц и в идеята за едно истинско общуване чрез тялото, разказват за новата Движенческа лаборатория ХОД, която отваря врати на 9 октомври и е готова да посрещне всеки, който иска да изследва заедно с тях направленията на движението. А режисьорът и хореограф Коста Каракашян говори за танца, който извайва тялото, заздравява духа и никога не се отделя от своя създател. Разказва и за танцовия филм, който изживява ренесанса си в света на седмото изкуство.

Пусни ги, за да чуеш.



Подкасти от БНР