Групи за взаимопомощ помагат на вдовиците в Израел

Интервю на Искра Декало с Тики Офер в предаването ''По първи петли''

Неоспорима истина е, че мъжете живеят по-малко от жените. Сигурно затова в Израел са създали групи за взаимопомощ на вдовиците. Е случва се и някой вдовец да попадне там, но е по-рядко. Обикновено първи се намесват психолозите. Те трябва да помогнат на останалия жив от досегашното семейство да приеме загубата на партньора си.

„Хора, които са се сблъскали със смъртта идват да получат подкрепа. Обикновено към нас се обръщат сломени от загубата. При това не е задължително семейството да е било от най-хармоничните, задружните и влюбените. Изведнъж лъсва самотата, липсата на спътника. Често съм се сблъсквала с това, че седмица или две, след като остана вдовица, жената започва да идеализира досегашния си партньор. Започва да му преписва и качества, които не е имал. А може би винаги ѝ се е искало да ги е имал и сега вече действителността не може да я опровергае. Тя не може да усети, че все повече сълзите ѝ не са по този, който е загубила, а по този който цял живот е мечтала да има. Може да е малко грубо, но се налага да я върнем към действителността. За това много помагат децата им, съседи, приятели. Налага се да извършвам направо разследваща дейност, за да ѝ припомня кой е бил наистина съпругът ѝ“, каза за БНР Тики Офер, една от психоложките в програмата за взаимопомощ. 

По думите ѝ въпреки, че може да е била до последната секунда до леглото на умиращия, често вдовицата или вдовеца се самоукоряват, че не са направили достатъчно.

„Анализират действията си и откриват десетки ситуации, в които е можело да постъпят иначе и може би биха отдалечили края. При това често има направо физически последствия - депресия, липса на апетит, слабост, виене на свят, сърцебиене. Налага се заедно да анализираме всички действия и най-често стигаме до извода, че при дадената ситуация е направено всичко възможно. Постепенно, човекът започва да приема случилото се като закономерно“, допълни Тики Офер.

Над 600 клуба на вдовци или вдовици има в Израел.

„С помощта на други хора, които са в същото положение, се опитваме да помогнем за преодоляване на първоначалната криза от загубата и намиране на нови жалони в живота. Обикновено за първите седмици има програма с четене на книги и обсъждането им, с гледане на филми. Правим и мини концерти с църковна музика или с различни реквиеми. Мисля, че най-много помагат личните разговори между самите хора в групата. Най-важното е, че на това място не се опитват да те съжаляват, а те приемат като равен. Много помагаме по време на празници, когато загубата се чувства най-силно“.

Следващата стъпка в програмата е помощ при съставяне на нов семеен бюджет, в който вече липсват приходите на починалия, но заедно с това се съкращават разходите.

„Имаме курсове с диетолози и готвачи. Новата схема за хранене е вече съобразена с този, който е останал жив и тя е по-различна. Има и обучение за приготвяне на нови ястия, в нови хобита, в създаване на нови интереси. От няколко месеца до година след случилото се вдовиците се включват в групи за екскурзии, за обучение в танци, за рисуване, за посещение на театър, на опера или каквито културни или други развлечения има в мястото където човекът живее“.

Интервюто можете да чуете и в звуковия файл.
Още от По първи петли
Подкасти от БНР