Движещият се човек е по-щастлив

Владимир Новков

Владимир Новков, личностен и спортен психолог. Сертифициран в изграждането на ДНК-базирани тренировъчни режими:

"Всеки човек е протагонист в собствената си история. Избрах своя път в психологията още от гимназията, потомствен психолог съм. Приносът ми към "семейната" психология е в аналитичната и приложната сфера. Фасилитатор съм на вътрешния диалог на хората. Той понякога е изпълнен с противоречия и фрустрации, които пречат. 

Най-важното е човек да установи откъде тръгва, какви са специфичните му характеристики. Това може да се случи и след кръвни и генетични изследвания - да види потенциала, който му е присъщ и така да пропускне периода на проба и грешка. Лутането може да попречи на мотивацията.

Така се изгражда максимално персонализиран режим. Спортът и животът са изключително свързани. Маратонът е голямо постижение, но пътят към него е много важен, това са много седмици на подготовка и те са житейска метафора.

Физическото и психологическото също са толкова свързани, че ако се откажем от едното, ще е много по-трудно. Редовната физическа активност има директен ефект, но и хроничен ефект. Колкото повече свикваме с физическата активност, толкова по-добре за психиката. Движещият се човек е по-щастлив от недвижещия се.

Адаптирането е по-трудно при спиране на активността, както бе по време на първата карантина. Психологическата цена на пандемията е следствие от физическата намалена активност. 

ДНК-базираните тренировъчни режими сега може да са нови, но гените разкриват потенциала ни и има връзка между тях и определени характеристики в спорта. 

Гените, свързани с мотивацията имат и своите биохимични маркери. Хората не сме толкова различни. Почти всеки иска бързо достигане на резултати. Но това е по-скоро маратон, а не спринт. Деля хората на външно и вътрешно мотивирани. Когато става въпрос за спорт, пътят или ще е кратък, или устойчив. Най-важното качество е постоянството. Волята е по-устойчива от мотивацията."

Подкасти от БНР