Дейвид Голдблат: Чрез купуване на футболни клубове може да се оказва политическо влияние

Интервю на Веселин Паунов с Дейвид Голдблат в предаването ''Събота 150''

Преди малко повече от седмица не само футболният, но и финансовият и политическият живот в Англия беше разтърсен от обявяването на мегасделка за купуването на "Нюкасъл Юнайтед" за 305 милиона паунда от консорциум, доминиран от Саудитския суверенен фонд.

Запалянковците на "Нюкасъл" ликуват, защото това отваря възможности пред любимия им клуб да се мери с най-големите във футбола, като преминалите отдавна вече в ръцете на чуждестранни свръхбогаташи "Манчестър сити", "Челси", "Ливърпул", "Манчестър юнайтед".

Освен обаче футболна, въпросът има и политическа и морална страна. Защото зад инвестиционния фонд, който получава 80 процента от акциите на "Нюкасъл", стои Мохамед бин Салман - престолонаследникът на Саудитска Арабия, която е остро критикувана за съблюдаването на човешките права. И това потвърждава за пореден път публичната тайна, че тези, които управляват Великобритания, не ги вълнува произходът на парите.

Новината беше посрещната бурно от феновете на "Нюкасъл Юнайтед", които чакат трофей повече от 66 години. За последен път футболистите на този клуб, известен с лоялните си фенове, вдига купа през 1955 година, спечелвайки Купата на Английската футболна асоциация. Ето защо новината, че "Нюкасъл" става притежание на консорциум, който плаща 305 милиона за покупката, а авоарите му възлизат на близо 300 милиарда паунда, предизвика бурни радостни реакции сред феновете, обкръжили стадион "Сейнт Джеймсис парк". 

Имаше фенове, развяващи знамето на Саудитска Арабия, а цялата тази шумна тълпа притихна неузнаваемо, когато се появи Аманда Стейвли, новият изпълнителен директор на "Нюкасъл":

"Отне ни 4 години да стигнем дотук. Знам, че има много въпроси за треньори и играчи. Ще информирам всички ви за плановете. Но ние сме тук, за да инвестираме. Ние сме търпеливи. Публичният инвестиционен фонд е автономен търговски фонд и ние най-искрено искаме да гарантираме, че ще се опитаме да бъдем възможно най-добрите попечители на този клуб. Вие сте най-добрите фенове на света и заслужавате най-доброто", заяви тя.

Феновете явно не ги интересува особено много кои са новите собственици, какъв е произходът на техните пари. Те просто искаха непопулярният им стар бос Майк Ашли да се махне, клубът да стане богат и да започне да печели трофеи. Една бърза анкета на списание "The Mag" веднага след обявяването на сделката показа, че 60 процента от феновете не ги интересува какво се случва в Саудитска Арабия. 

Ето и мнението на бившия футболист на "Нюкасъл" Лий Хендри, играл и за националния отбор на Англия:

"Това може да бъде голям повратен момент за "Нюкасъл". Да имаш собственици от такъв калибър, с толкова много пари! Уау!!! С клуба вече се свързват имена като Мбапе и други подобни, което е невероятно!".

Трудно могат да бъдат винени феновете, че не ги интересува какъв режим стои зад сделката и за какви пари става дума, но изглежда, че това не интересува и онези, които би трябвало да обръщат внимание на тези неща. Защото измеренията са много по-големи от чисто футболни. Тук в много голяма степен става дума и за политика и икономика.

По темата "Нюкасъл" Веселин Паунов разговаря с Дейвид Голдблат, чиято футболна енциклопедия, една от многото му книги и публикации на тема футбол, е преведена и на български език.

Г-н Голдблат, нека започнем първо с изясняването на един появил се наскоро термин в английския език - "спортсуошинг" - в буквален превод "промиване на спорта" и навяваща асоциации за "пране на пари".

"Спортсуошинг" е термин, който има широко значение, но най-общо казано това е, когато даден човек, корпоративна единица или правителство използва спорта, като става домакин на спортни събития или насърчава представянето на техните национални отбори или чрез притежание и контрол на спортни единици като футболни клубове, за да отклонява вниманието и да укрива всичко останало, което се случва в техния бизнес в политическа светлина.

Има много режими на този свят, в които състоянието на човешките права е лошо и които имат всякакви видове проблеми по отношение на политическите и културните им виждания, за които предпочитат хората да не знаят. А спортът е наистина ефективен начин да се отклонява вниманието на хора, придавайки нормален вид на режими, които обикновено не трябва да се смятат за нормални".

Можем ли да кажем, че с купуването на клубове се купува и политическо влияние?

"Политическо влияние, спортно влияние, понякога икономическо влияние. В случая с Абу Даби и "Манчестър Сити" клубът участва в най-различни регионални обновления и планове за развитие. Клубът има много близки отношения с кметството на централен Манчестър. Участва в проекти, от които печели като получава голямо обществено внимание, обществени средства и обществена земя. Става дума за икономически ангажимент.

Споменахте и за политика. Да, политика във вътрешен план понякога. Защото тя може да увеличи популярността на даден режим или индивид в неговата страна, но също да влияе и оформя политическото мнение в други държави. Със сигурност в Англия. Много запалянковци на "Манчестър Сити" бяха, бих казал, взети на въоръжение от Обединените арабски емирства и са привърженици на страната и нейни защитници срещу напълно оправданите критики в социалните медии. Така че има цяла гама от начини чрез спорта, и по-специално чрез закупуването на футболни клубове, да се оказва политическо и културно влияние".

Видяхме и чухме радостната реакция на феновете на "Нюкасъл", свързана с надежди и очаквания за по-добро бъдеще на отбора - с вълнение, че играчи от ранга на Килиан Мбапе могат да облекат фланелката на "Свраките", както е прозвището на клуба. Тяхната реакция е напълно разбираема. Но какво да кажем за политиците и босовете на английската Висша лига? В статия във вестник "Гардиън" Вие пишете, че "саудитската покупка на "Нюкасъл Юнайтед" е симптом на политическите провали на Англия".

"Сред политическата класа буквално нямаше никаква реакция. От това, което виждам, местните депутати мълчаливо подкрепят сделката и определено не са критични към нея. Има известно безпокойство в по-задните редици в парламента. Но от самото правителство няма нищо и си струва да се направи сравнение с отговора на предложенията за Европейска Суперлига по-рано тази година, когато премиерът реши, че трябва да направи изявление и да се намеси лично и когато Камарата на общините обсъди въпроса. Сегашната сделка просто си се случи.

По отношение на останалите клубове мисля, че е много интересно, че след решението за сделката много от тях са доста загрижени, дори само за това, че е лошо за единството на Висшата лига и че са пренебрегнати при вземането на решения. Изглежда, че една много малка група хора в ръководството на Висшата лига са взели крайното решение да се позволи сделката. Не знам дали тази битка е приключила, но със сигурност няма прозрачност.

Едно от най-очевидните неща при вземането на решението от Висшата лига е, че това, което забавяше сделката този път не беше загрижеността за човешките права, а за пиратството с телевизионните права за излъчване на мачове, защото като част от оркестрирания от саудитците бойкот на Катар, който продължава с години, те забраниха канала "beIN Sports", който е собственост на Катар и държи правата за излъчване на мачовете от Висшата лига в Близкия изток и Северна Африка, и го замениха с подкрепяна от държавата пиратска телевизия, наречена "beOUT".

Това е абсолютно пълно погазване на договорите за медийни права. А това е нещото, от което Висшата лига се интересува най-много. Така че докато Саудитска Арабия беше ангажирана в този спор с Катар за пиратството, на практика нямаше начин за постигане на сделка. Веднага щом спорът бе решен, а това стана преди няколко седмици, за човешките права повече и дума не се спомена".

Картината, разбира се, е много по-широка. Не са само богаташите от страните в Персийския залив с печална слава за човешките права, но и всякакъв вид олигарси от други държави, особено от Русия, купуват недвижимо имущество, имения, спортни клубове без никакъв проблем на Острова. Може ли да кажем, че Великобритания се е преклонила пред силата на парите, независимо от техния произход?

"В тази страна, особено в Лондон, ние се радваме да получим пари откъдето и да било. Това е най-голямата офшорна машина за пране на пари в света и в допълнение към това имаме безумно надут пазар на имоти, особено в Лондон и Югоизточна Англия. Превръщаме се все повече в място, където богатите могат да складират богатството си, като използват офшорни компании и избягват данъци. Ето защо не е странно, че голяма част от запалянковците на "Нюкасъл Юнайтед" не се тревожат, че получават пари от Саудитска Арабия. Защото това е нещо, което клубове от южната част на Англия правят през последните 20 години.

Самото правителство прави това, като отказва да отправи дори дребна критика към саудитския режим, въпреки подлото убийство на журналиста Хашоги, въпреки войната в Йемен, защото има огромни сделки и строителни договори като залог. Така че Великобритания като цяло, още преди сделката за "Нюкасъл Юнайтед", взема саудитски пари и, както казвате, пари от олигарси и корумпирани политици от цял свят".

Четох някъде, че монарсите в Персийския залив едва ли не си играят просто някаква момчешка игра кой ще купи по-добър клуб или по-престижно спортно събитие, без да ги вълнува спортът, по-скоро за популярност...

"Не мисля, че става дума точно за популярност, но това е добра гледна точка. Може и да преувеличаваме размера на това доколко тези неща са прецизно калкулирана държавна стратегия. Защото си имаме работа с индивидуалистични монархии. Искам да кажа, че престолонаследникът на Саудитска Арабия наистина е наследник на трона и разсъждава като принц. Саудитското кралско семейство е в какви ли не свади с останалите по-малки монархии и държави в региона.

Няма съмнение, че саудитската покупка не е просто заради "Нюкасъл", а е част от обмислена стратегия на саудитската държава. Сделката е и заради убедеността на саудитския престолонаследник, че е абсолютно немислимо емирът на съседен Катар или шейховете в Абу Даби да могат да го надскочат в царството на футбола. Това несъмнено е важна част от уравнението".

Виждаме какви луди пари се въртят във футбола. Ето наскоро "Барселона" обяви, че може да продаде Педри, но срещу 1 милиард паунда. В крайна сметка нали всичко има граници? нали често се пукат надутите балони? Така че дали пък няма да има завръщане към един по-нормален футболен свят, както преди? Или това са си чисто мои оптимистични халюцинации и няма връщане назад?

"Както е казал италианският марксист Антонио Грамши: "Песимизмът - на интелекта, оптимизмът - на волята". Трудно ми е да си представя, че политическата и социалната ситуация ще позволят да социализираме частното притежаване на клубове и регулиране на използването на парите в глобалния футбол. От друга страна футболът и футболната култура си остават базирани на нестихващата вяра у хората, че не всичко се купува и че победата не трябва да зависи от размера на портфейла ви, а от вашите качества.

Това е залегнало дълбоко в много футболни култури и има места, където може да се устои, поне до някаква степен, на безмилостното настъпление на парите и властта. Продължавам да се надявам, че това е възможно. В Германия невероятно организираната, политизирана и сложна фен-култура успява досега да устоява пред подобни предизвикателства. Така че е възможно - всички ние имаме избор, когато става дума за това около какво да се организираме и да се борим за него".

Цялото интервю на Веселин Паунов с Дейвид Голдблат в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150
Подкасти от БНР