„Лесна работа“: За чаша вода и добра дума

Коментар на Даниела Иванова

Здравейте! Както всяка история, тази може да е забавна за едни и не толкова - за други.

Днес паднах. Както си вървях и се взирах далеч напред и леко нагоре към фантастичните резултати от един въображаем проект. Около мен ефирно кръжаха мислени пеперуди, а сезонът беше вечно люляково.

И точно тогава една издатинка в плочките ми съдейства да сътворя мащабно падане. Най-зрелищното в живота ми... до момента. Занапред не зная. Възможно е да разгърна и по-голям потенциал.

Стоварих се на главната улица. Няма да съм аз, ако не направя самоизлагането на квалитетна сцена.

Без предварителна работа по въпроса, без план, подготвителни упражнения и оборудване. Съвсем естествено и непринудено. От сърце.

Та, спънах се в замаскирана издатина на плочките и прелетях поне метър преди да се просна в една гротескна лицева опора. Подозирам, че гледката е била впечатляваща.

Сама се изненадах как бързо скокнах, изтупах дрехите и самочувствието си и приведох усмивката си във вида от преди въпросното събитие.

Сега започва интересната част.

Не е новина, че светът е разнообразен и претъпканата с народ, пъстра главна улица предлага добри възможности да наблюдаваме човешките реакции.

Какви са те?

Някои хора светкавично грабват телефона си и майсторски те увековечават в клип. Супер яко! Не е като да си направил нещо смислено и грандиозно, обаче... голяяяма положителна емоция за скучаещите, непострадали от произшествието. Защото, ако бяха пострадали, щяха да са заети с друго. Но какво пък?

Светът е оцелял, защото се е смял и за мен е привилегия, че само с едно пльосване на земята, буквално за секунди, можах да предоставя безценната услуга по спасяването на човечеството.

Има хора, които се смеят от сърце. В първия момент не ми се вързаха двете картинки: единият пада и, примерно, се наранява, а друг се тресе от неудържим кикот... Но сигурно е въпрос на гледна точка... После се сетих, че освен оцеляване, смехът е тонус, здраве и дълъг уравносен живот.

Така, че оказа се, в рамките на секунди падане, здраво поработих по въпроса човечеството не само да оцелее, но и да продължи напред в мир, хармония и духовен баланс.

Други се гмурнаха в хронология: как онзи ден викали линейка заради бабата, която се спънала на същото място, а миналата седмица... С две думи: моето падане помогна хората да се концентрират върху историята, да не забравят миналото, за да вървят по-лесно към бъдещето.

Появиха се и компетентни свидетели, които направиха сметка как да осъдя общината и ме посъветваха да не губя време. Изкушавам се да мисля, че оригиналното ми приземяване подсили ярката гражданска позиция на населението.

Списъкът е дълъг. Ще спомена само още една реакция. Най-важната.

Имаше хора, които веднага се спуснаха да ми предложат помощ, чаша вода и добра дума.

И те са главните герои, защото лесна работа е да не забравяме, че хората са чудесни, те подават ръка и проявяват грижа.

Всичко останало е колоритна подробност, без която светът би бил черно-бял.

Аз съм Даниела Иванова и ви желая добро настроение и хора, които ви подкрепят.

А аз? Научих, че владея изкуството на правилното меко кацане, гордо вирнах нос и продължих към следващи предизвикателства, вече добре информирана, че обратно на очакванията ми, не съм застрахована от падане. Никой не е застрахован. Но и това минава, защото хората са чудесни. Не бива да го забравяме.


Още от БНР уеб