Културата на бързи обороти – 11-17 октомври

Културата на бързи обороти – 11-17 октомври – водещ Зорница Гъркова

„Културата на бързи обороти“ предлага обзор на културните събития, представени в ефира на програма „Христо Ботев“ за седмицата. Ето и някои от акцентите в предаването от 17 октомври.

Ретроспективната изложба „Акуи-Милано-София“ на художника Алцек Мишев може да бъде видяна в Националната галерия в Двореца. Алцек Мишев е роден в Дупница през 1940 г., а през 1966 г. завършва Националната художествена академия. Напуска България през 1971 г. и много бързо става част от културния живот в Милано. Изложбата с подзаглавие „Голямото завръщане“ с куратори Иво Милев и Боряна Вълчанова е подготвяна две години по повод осемдесетгодишнината на художника. В нея са представени най-значимите проекти на Алцек Мишев - "Преплуване на Атлантическия океан", "Как може да се лети с плавници", " 500 лица", и може да бъде разгледана до 21 ноември. В предаването „Музей в ефира“ на 9 октомври кураторът Иво Милев разказа за изложбата и художника.

Тази година Френският институт в България навършва 30 години от съществуването си. Годишнината се отбелязва със серия от събития между 12 и 21 октомври. На 14 октомври беше проведена лекцията на Софи Дюпле "Парижките години на Кристо и Жан-Клод: генезис на една забележителна творба" в центъра "Помпиду", на 15 октомври зрителите видяха спектакъла „Itmahrag“ на компанията Оливие Дюбоа, част Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK 2021. От 12 октомври в галерия “Синтезис” пък може да се разгледа фотоизложбата на Тома Жорион "Останки от империи". Кулминацията на честванията беше на 16 октомври с Ден на отворените врати. Тази година честванията носят името "30 години рандеву с Франция". В сряда в “Артефир” събеседник беше Пиер Колио, съветник по културно сътрудничество към Френското посолство в България и директор на Френския културен институт в България.

Ден по-рано, във вторник в “Аларма” гост беше самият Тома Жорион, който представи на слушателите изложбата “Останки от империи”. Изложбата е фокусирана върху три от неговите най-значими проекта: „Silencio” (2007 – 2013), Vestiges d’Empire (2013 –2016) и „Veduta“ (2009 – 2020). За серията „Vestiges d’Empire“ Тома Жорион пътува до дванадесет бивши френски колонии, от Виетнам до Китай, през Гваделупа и Сенегал до Индия, Камбоджа и Мадагаскар, в търсене на следите от забравеното архитектурно наследство на Френската колониална империя. За проекта „Veduta“ Тома Жорион снима над 250 изоставени италиански дворци, вили и хотели построени между XVII и XX век в продължение на десет години. Разпръснати из целия полуостров и далеч от големите градове, тези забравени дворци са заснети с характерната за автора естетика, носеща едновременно усещане за разруха и непреходна красота. Най-известният му проект „Silencio“ разглежда индустриалното минало на Европа, руините на Американската мечта и разпадането на Съветския блок. Корицата на едноименната книга запечатва зимен изглед от Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, заснет през 2010 г. Тома Жорион е роден в Париж през 1976 г. Завършва право и работи като правен консултант преди да се отдаде изцяло на фотографията. Работи с голямоформатна аналогова камера и естествено осветление. През последните 15 години пътува по целия свят, за да снима изоставени места, руини и недовършени сгради. Откъде идва интересът му към руините - в част от интервюто на Тома Жорион в “Аларма”.

"Архитектура на звука" е заглавието на изложбата на Мартиан Табаков, открита тази седмица в “Галерия +359”. Създаването на скулптура, която работи като музикален инструмент включва не само изучаване на възможностите, които притежават различните материали като източници на звукови вълни, но и изследване на вътрешните, невидими за визуалното възприятие пространства на формите от гледна точка на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които при взаимодействие с публиката произвеждат звуци, разглежда от съвсем различен ъгъл идеята за формообразуването. Като част от тази концепция е включено и мястото, където се реализира проектът – Водната кула в кв. Лозенец. Тя присъства не само като пространство, в което е подредена изложбата, но и като експонат от самата изложба. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните съоръжения /тръби, резервоар/, специфичните акустични особености на сградата са дадености, които Мартиан Табаков използва, за да я превърне в огромен музикален инструмент. “Архитектура на звука” може да бъде видяна до 13 ноември. В сряда в “Артефир” Мартиан Табаков разказа повече за проекта.

Преди около месец от печат излезе графичната новела на Веселин Праматаров “На конци. 1968. Една действителна история". Историята е документална и разказва за тримата български студенти – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, протестирали през 1968 против инвазията на Варшавския договор в Чехословакия. Месец след нахлуването на войските на Варшавския пакт в Чехословакия през 1968 г., за да сложат край на Пражката пролет и започналите демократични промени в обществото, тримата български студенти написват и разпространяват позиви срещу участието на българската армия с текст: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!“. След оперативна разработка на Държавна сигурност под кодово име „Марионетките“ тримата са изключени от университета, арестувани и осъдени. “На конци. 1968. Една действителна история" описва как в условията на тоталитарното общество все пак оцелява гражданското чувство за справедливост. В четвъртък в “Артефир” Веселин Праматаров разговаря със Силвия Чолева за времето, автентичния прочит на историята и начините, по които помним събитията от миналото.

Чуйте повече от звуковия файл.


Подкасти от БНР