Пламен Цветанов: И пианото си има собствен характер

Разговор на Ангелина Грозева с Пламен Цветанов в „Артефир“

За него пианото е като човека – има свой характер. Преоткрива тази свойственост на пианото още от малък, когато започва да танцува с пръсти по белите клавиши и да реди доминото на своя музикален вкус. Първоначално по нотите на класиката, а по-късно по своите собствени, които сам композира. Така любим му става класическият композитор – Йохан Себастиан Бах. От него взема вдъхновението, а може би и техниката и малката тайна на магията случващата се танца между клавишите – „Бах е виновникът пианистите да свирим и с палец, което дотогава се е смятало за грозно. Той е бил толкова възмутен от разхищаването на действащ пръст, че решава да пише музиката си толкова сложна, че да няма начин да не се използва палецът“, твърди днес Пламен за своя вдъхновител. А днес може би самият той се превръща във вдъхновител. Пламен сам знае, че изкачването по стълбичката на петолинието е задача, която изисква време и усилия, затова изследва всяка стъпка, на онези преди него и вдъхновява своето пиано със своето собствено кредо.

„Дискът е предимно с филмова музика. Искам да изразя най-добре своя вътрешен образ, в диска има и произведения за театър. Има малка разлика между музиката за кино и за театър – и това е развитието във времето на самото произведение. Киноизкуството е фиксирано, а театралното представление се развива, винаги може да е различно.“

Наскоро Пламен Цветанов бе поканен в музея „Сметана“ в Прага:

„Беше много интересна ситуация, бях на посещение в Музея с моята съпруга, исках да погледна в една заключена стая, но охраната не ме разбра и ми отвори пианото на Сметана, и кой пианист отказва на отворено пиано, седнах, засвирих Лунната соната на Бетховен и се събра публика, така се стигна до поканата в Музея за концерт, който да представя, беше много топло посрещане. Публиката винаги е съучастник в това, което се случва на сцената. Тя винаги допринася по различен начин.“

Пламен е свирил на рояла, на който е концертирал Рахманинов, в музея „Холбърт“, в Бат, Англия, както и на личното пиано на Бедржих Сметана. Но абстракцията на неговия композиторски стил му донася и първия успех за един музикант – собствен албум, първия от серия компактдискове, които той предстои да издаде. Той е автор на саундтрака за един игрален филм („Хиндемит“), 18 анимационни, над 20 театрални постановки, един мюзикъл, множество сериозни произведения в жанровете на съвременната класика и дори…на рингтонове за мобилни телефони.

Повече за вдъхновението на Пламен Цветанов от музиката и неговия албум чуйте в звуковия файл.


Още от Артефир
Подкасти от БНР