Евгения Марс и идеята да подари един паметник на националното достойнство

Разговор на Ангелина Грозева с Елиана Митова в „Артефир“

По повод 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която се отбеляза тази година, бе отпечатано фототипно издание на сборника – „Полувековна България“, написан от любимата на Вазов – писателката и преводачка – Евгения Марс.

За пръв път изданието излиза през пролетта на 1929 година. В труда си Марс публикува ценни статии, коментари и изследвания за първите пет десетилетия от развитието на България. Три години след смъртта на Вазов, Евгения Марс, чието рождено име е Евгения Бончева-Елмазова започва да реализира идеята да подари на своите съвременници словесен паметник на национално достойнство, което всъщност е алманахът „Пуловековна България“, разбира се, времето я мотивира именно тогава да го напише, това са 41 статии. Алманахът е изработен в печатницата на Армейския военноиздателски комплекс, сборникът е много луксозен за своето време. Тогава Евгения Марс е в затруднено положение, но за да се изхранва тя продава на Народната библиотека най-ценния подарък, който някога ѝ е правил Вазов – красивата сребърна лира с венец, връчена му заедно със званието „Народен поет“.

Елиана Митова в студиото на програма „Христо Ботев“
Продажбата на монетата буди противоречиви мнения, но в крайна сметка държавата изплаща 30 хиляди лева за тази монета на Евгения Марс и тя успява да отдаде заслуженото и на поета Вазов с този труд, искала е да продължи делото му и да остави нещо достойно, твърди журналистката Елиана Митова:

„В това издание на Алманаха е много силно вниманието, което е отделено на духовната култура на България. Вътре е нейната собствена снимка, на сина ѝ – Павел Елмазов, има снимки на всички оперни звезди на България. Една част е подготвена на базата на статистика, но от сухата статистика може да се извадят много интересни изводи. Оказва се, че имаме страшно много столетници в един период на икономическа криза, в 20-те години на века – 1867 души. Освен това, четейки текстовете на професор Петко Наумов, създател на Висшето музикално училище, се научаваме за много интересни неща за създаването на новата българска опера, например, че Пенчо Славейков е бил против операта, ходил е да заключва стаите. Алманахът завършва с една много любопитна история за Минковата махала, създаване на селско стопанско в Северозападна България на група млади хора, които създават много интересен сорт грозде и отварят магазин в София. Изводът е, че винаги има изход, и от най-тежките моменти. И Евгения Марс събира всичко това в един том, художника на корицата е ученик на Мърквичка, неслучайно на корицата е изобразен лъв, символ на България.“

Евгения Марс е първата жена-драматург в Народния театър. Там поставя пиесите – „Магда“ и „Божана“. Била е много близка с великата актриса на Народния театър – Адриана Будевска. А в пиесите си е изграждала образът на жената бунтарка, независима и борбена. Марс е авторка на сборниците с разкази „Из живота“, „Лунна нощ. Разходка из Цариград“, „Белите нарциси“ и „Човекът в дрипи“. Вазов, се запознава с Евгения Марс 17 години преди смъртта си и ѝ посвещава множество стихове. Той често дава търсени от Марс литературни съвети.

Редактор на книгата „Пуловековна България“ е професор Милена Кирова. За личността на Евгения Марс и за алманаха „Пуловековна България“ чуйте в звуковия файл от журналистката и преводачка от испански език – Елиана Митова.

Снимки: издателство „Колибри“, Ангелина Грозева
Още от Артефир
Подкасти от БНР