След дълго затишие в село Бусинци отново се завъртя грънчарското колело

Някога в селото имало над 300 колела, но преди 10-на години и последният майстор си отива от този свят

Стефка Бонева пред Радио България

Бусинци вече не е само географско понятие на картата на България. Малкото село, разположено сред красивите хълмове на историко-географската област Знеполе, посреща все повече хора, заради възможността да се запознаят с една забравена традиция, която отново оживява пред очите им. За целта те се отбиват в „Жълтата къща“, където се намира „Бусинската сръчкотилница“ на Стефка Бонева. Тук всеки може да седне на грънчарското колело, за да усети топлината на глината и да се опита собственоръчно да създаде свое творение. Но не какво да е, а по правилата на бусинската школа и под наставлението на опитен майстор. Бусинските грънци се отличават със земните си тонове – зелено, ярко жълто, бяло, черно. Те са предназначени за почти всяка част от ежедневието – тръби, казани за ракия, съдове, стомни, подници... По тях откриваме житни класове, слънца или спирали, драконови или змейски глави и пр.. „Това е най-старата ни керамична школа. За съжаление тази традиция отмира“ – казва Стефка Бонева, чийто предци са от Бусинци.

„През последните години започнах да прекарвам все повече време в селото и виждам как малко по малко то затихва, особено след като си отиде и последният ни майстор. С децата ми сме намирали късчета от стари грънци, тъй като тук почти всяка къща е имала колело и майстор. И дори на улицата сме попадали на парчета от глинени съдове! Излизат прекрасни слънчеви цветове и едни шарки, които те пленяват. Така се роди идеята да създадем нашата „Сръчкотилница““,  казва Стефка.

За целта тя закупува красива старинна къща с изтърбушен покрив, но пък с голям оджак (огнище), тъй като някога е била работилница на местен грънчар. Реставрацията й отнема две години! Междувременно Стефка продължава задълбочено да проучва бусинската школа, посещава музеи, чете литература, среща се с майстори грънчари от цялата страна. Много хора започват да изпращат автентични бусински грънци от техните колекции. „Имам късмета да работя с хора, които, като мен, са запалени да върнат този замиращ занаят“ – споделя Стефка.  И добавя, че малко по малко, заедно със съмишлениците си, успяват да сглобят един избледнял пъзел. За целта те издирват всички възможни описани видове грънци, снимат ги детайлно и изработват техни реплики с идеята да предадат това изкуство на идните поколения. И не само.

В Сръчкотилницата всеки може да се опита да извае собственоръчно глинен съд
В селото има Музей на бусинската керамика, който представя изработени преди повече от 40 години автентични грънци. След като го посети, (за жалост той в повечето време е затворен), човек може да се отбие и в „Сръчкотилницата“ на Стефка, за да си направи сам нещо от глина или да си купи красива бусинска стомна или чиния.

„Една част от къщата е превърната в магазин и галерия. Там са изложени неща на наши автори. Всички съдове се правят на крачно колело така, както са били точени през вековете. Не използваме калъпи. Затова при нас изделията са в ограничени бройки“ – обяснява Стефка.

В момента дворът на „Жълтата къща“ се преустройва в детски образователен център под наслов „По пътя на глината“. В него малчуганите ще опознаят тънкостите на старинния бусински занаят и ще творят на воля. Не случайно „Бусинската сръчкотилница“ е номинирана за участие в тазгодишния конкурс „Пазители на традицията“, който подкрепя съхраняването на българския бит, култура и обичаи.

Снимки: „Жълтата къща“

Още от Ваканция в България