Зеленият сертификат не е мярка, а средство за установяване на нивото на ваксинационно покритие

Мария Петрова: Ваксините още нямат разумна алтернатива

Никой не може да бъде уволнен само защото не е представил зелен сертификат

| обновено на 22.10.21 в 11:29
Разговор на Александър Райчев с адв. Мария Петрова в “Нашият ден“

Как изглежда изискването за наличие на зелен сертификат от правна гледна точка?

Темата коментира в “Нашият ден“ адв. Мария Петрова

"Не съм съгласна, че зеленият сертификат е точно мярка, той по-скоро е средство, с което да измерим докъде е стигнало ваксинационното покритие. Той трябваше да се развие на фона на едно масово безплатно тестване за всички останали, които или не желаят да се ваксинират, или скоро са преболедували и имат други притеснения. Но не е мярка сам по себе си. Той щеше да е един добър инструмент, който да ни покаже – къде сме ние и докъде сме стигнали.

Въпросът е, че трябваше да се създаде разумна алтернатива на ваксините. Защото, когато имате една алтернатива, която е прекалено рискова или прекалено скъпа, това автоматично не я прави алтернатива."


Декларации за отстраняване от работа до представяне на зелен сертификат

"Зависи от съдържанието на декларацията. Работодателите и бизнесът бяха поставени в едно много неприятно положение. В подобно положение са и едни от най-уязвимите – децата, които не могат да излязат да протестират, да направят декларации или подписки.

Хората трябва да знаят, че никой не може да бъде уволнен само защото не е представил зелен сертификат. Тук е въпросът дали, ако не ни допускат до работното място, можем да се водим самоотлъчили се.

Защото в здравния сектор, там където Covid-19 беше приравнен на професионално заболяване, има някаква опция, при която трябва да кажем, че трябва да се спазват здравословните и безопасни условия на труд. Но за всички останали Covid-19 не е нито професионална болест, нито можем да го водим в тази графа.

Тук остава моментът, че чакаме препоръка от Министерството на труда и социалната политика, за да знаем как да реагираме спрямо такива хора. В момента решението, което е намерено, е те да бъдат пускани в неплатен отпуск, ако изобщо можем да говорим за такова решение, защото да лишиш някого от правото му на труд и респективно правото му на доходи, не е най-хуманното нещо, което можеше да се случи в обществото."

Решенията

"Решенията от тук нататък можем да търсим, като отложим действията на тази заповед, като разтълкува Министерство на здравеопазването, съвместно с Министерство на труда и социалната политика, част от неясните точки и начина, по който ще се случват нещата.

Не на последно място, трябва да се вземе предвид, че трябва много скоро да се вземе решение какво се случва с децата, които час по-скоро трябва да бъдат върнати в училищата.

Защо за пореден път пред държавната администрация се направи един голям реверанс, а в същото време беше посечен бизнесът – да се помисли за компенсация в тази посока.

Властимащите трябва да излязат с единно становище, което е желателно да не се променя от сутринта до обяд."

В Европа и у нас – разликите

"Поведението на България винаги беше леко закъсняло и немотивирано. През цялото време слушаме за медицина, базирана на доказателства, за експертен подход. Много хора с политически амбиции обраха лаврите да бъдат експерти, но видяхме, че експертизата им се свежда до поредния политически слоган.

В началото системата не беше подготвена за това, което ни очаква, но беше редно тази грешка да бъде призната. Не може общественото здраве да се диктува от политиката. Да обърнем внимание на това каква част от хората, ангажирани в пандемията, после видяхме в политически листи."


Ситуацията в момента

"Разчитам настоящата ситуация като тревожна, защото още преди да се въведат всички тези неща в началото на седмицата обясних, че очаквам хаос, защото не всички възможности и хипотези бяха разгледани. За съжаление за опреден път се оказах права.

Заповедта беше доста закъсняла във времето, но прибързана спрямо времето, в което беше определена, и постави хората в една патова ситуация, без яснота за много от тях. 

Имаше препоръка на Министерство на здравеопазването, която не препоръчваше хората с високи антитела да се ваксинират и тези хора бяха в един изчаквателен режим. Какво ще се случи с хората, които сравнително скоро са преболедували, за тях също няма яснота? Не можем тотално да ги игнорираме от социалния оборот.

Виждаме каква голяма степен от работещите в лечебните заведения се редят всяка сутрин на опашки за тестове.

Не съм против ваксините, против съм разделението на обществото на ваксъри и антиваксъри, още повече когато става въпрос за една препоръчителна ваксина. Това, което наблюдаваме в последните дни, е чиста форма на т.нар. “мека принуда“, на извиване на ръце на гражданите и на поставянето им в изключително трудна ситуация.

Ако трябва да търсим виновен, нека не виним винаги държавата, а да погледнем и към обществото, което цяло лято пропусна да спазва каквито и да било мерки. В един момент сякаш всички забравиха, че сме в пандемична обстановка. Сега берем негативните плодове от това поведение."

Повече за това кой подписва информираното съгласие при ваксинация на дете над 12 години, можете да чуете от адв. Мария Петрова в звуковия файл.

Снимки: БНР, БГНЕС
Още от Нашият ден
Подкасти от БНР