Животът в Извор махала- сложен и невъзможен

Откъс от Посоките на делника

Така определиха живота в малкото погранично селце Извор махала местни жители. Намира се в община Кула и е почти обезлюдено. От близо 1800 жители в добрите времена, днес тук са останали около 30 жители, чиято средна възраст е над 70 години.

Селото възниква с обособяването на отдалечена махала на голямото село Велики Извор, останало в Сърбия, което било основано в края на XVIII или началото на XIX век от преселници от тетевенското село Голям извор. За това преселение, сръбски телевизионен екип от съседния град Зайчар, дори направи документален филм. Първата къща в Извор махала е построена през 1829 година, а първите преселници били пра-прадедите на местни жители, които се занимавали с говедовъдство и с търговия през границата.


Това пише и в книгата си дългогодишният емигрант в Америка, Генчо Нанков, който се е постарал да проучи историята на родното си място. Освен него, от селото има емигранти още в Австралия, Германия и други страни от целия свят.


Кметският наместник Станислав Стойков управлява селото вече няколко мандата и добре  познава както добрите, така и лошите страни на живота в него.

"Ситуацията тук е като в село без хора- обезлюдено. Живее се трудно. 90 % от населението са пенсионери. Програми няма, имаме само един човек, който е назначен да помага към кметството.

Както казах, трудно се живее. Имаме едно автобусче до Кула, което ни го е осигурила Общината, само в сряда пътува. Хляб ни доставят, а за продукти всеки сам се организира..."


В условията на пандемия, в селото няма и не идва лекар, не идва и мобилна аптека, няма магазин за най-належащите хранителни и други стоки, автобусът до Кула пътува веднъж седмично, няма и вода.


"Дали държавата трябва да създаде някаква програма за съживяването и спасяването на пограничните райони? То вече сигурно ще бъде късно за тая държавна помощ", допълва кметският наместник.

"Все пак може нещо да се помисли за тези възрастни хора. Тук няма поминък и кой млад специалист ще дойде. И какво ще работи в селото, че да дойде? Нали трябва да има някакво препитание, трябва и някакъв начален капитал. Тук няма никакви условия за никакъв бизнес. Според мен няма кой да дойде...

То питейна вода няма в селото, пък за какво друго да говорим. При нас водата идва от кладенци. Който има кладенец- има вода, който няма кладенец- няма вода! Има две- три такива погранични села като Извор махала, които нямат вода и мисля, че никога няма да имат. За 15 или 30 човека никой няма да направи такава инвестиция! Излиза, че тук хората нямат същите права, както в другите населени места, щом нямат достъп до най-елементарните неща. Те са оставени на доизживяване..."

Напускаме Извор махала в слънчевия есенен ден. Тук като че ли само природата е на страната на местните жители. Остават обаче открити въпросите за качеството на живота, на фона на липсващите тук толкова много неща- питейна вода, магазин за най-належащи хранителни стоки, медицинска помощ, връзка с останалия свят, грижа за възрастните хора.

Как местните коментират тези проблеми и цялото интервю с кметския наместник Станислав Стойков - в звуковия файл.



Още от БНР уеб
Подкасти от БНР