НА СЕЛО в Засмяно

Тодор Атанасов, кметски наместник на село Засмяно

Засмяно е малко китно селце в Община Аксаково, което се намира на 30 километра от Варна.

Старото му име е Гюле-кьой, което в превод означава „извито село“. Откъде обаче идва сегашното му име? Никой от местните, с които разговарях, не можа да ми даде отговор на този въпрос. Името обаче му подхожда, тъй като хората в селото наистина са засмени.

Село Засмяно е заобиколено от акациеви и дъбови гори, а в близост има и два язовира. Това го прави притегателно за много млади хора и чужденци, които обаче трябва да имат доста здрави коли. Пътят до селото е в доста лошо състояние и е осеян с дупки и кръпки. Нещо като „лунен пейзаж“, който започва още от село Любен Каравелово, през Водица до началото на село Засмяно.


На входа на селото липсва табела с името, но можеш да се ориентираш че си в населено място по къщите. Може би защото заедно с Лъчезар Лазаров посетихме Засмяно в студен и ветровит ден, улиците бяха пусти, а хората се бяха скрили по къщите си. Леко раздвижване имаше в централната част, където се намират новоизградения параклис „Свети Георги“, трите големи чешми и единствения магазин в селото. Ние обаче се отправихме към сградата на кметството, която се намира малко по-нагоре по улицата. Вътре ме посрещна кметският наместник Тодор Атанасов, който заема този пост вече четвърти мандат. Нямаше как да не го попитам за лошия път.

„Имаме изготвен проект за ремонт на пътя, но настъпването на пандемията забави процеса“, отговори Тодор Атанасов.

Освен ремонта на пътя, приоритет пред него е и изграждането на детски комплекс, в който децата да се събират и да играят.

В селото живеят около 40 деца, които ходят на училище и детска градина в Любен Каравелово или във Варна и Аксаково. Има и осигурен транспорт за учениците.

Населението на селото наброява 120 жители. През летните месеци обаче населението се увеличава до 400 човека, тъй като много млади семейства и чужденците, които са закупили имоти тук, го предпочитат за своята ваканция.

В село Засмяно са ревностни пазители на българските традиции и култура и отбелязват подобаващо всички големи празници.

В селото няма никаква престъпност, а хората дори не си заключват къщите. За сигурността се грижи местната ловна дружина, част от която е и кметския наместник Тодор Атанасов.

От близо година, жителите на селото вече си имат и новоизграден параклис „Свети Георги“. Построяването му се е забавило заради пандемията, но вече е готов и очаква да бъде осветен, обясниТодор Атанасов.

„Преди много години в селото е имало църква, която е била опожарена още в годините преди Освобождението.През 2007 година предприех действия по изграждането на нов параклис. Минахме през много перипетии, но той вече е готов. Остава само да го осветим и се надявам това да се случи до Коледните празници“, коментира Атанасов.


Чистият въздух и красивата природа на село Засмяно са като щит и за пандемията. Само един жител на селото се е разболял от миналата година досега, каза още Тодор Атанасов когато излизахме от кметството. На няколко метра от него видях една порутена стара сграда. Оказа се, че това е било някогашното училище, в което и кмета е учил.

„Закрито и изоставено е от много години“, каза със съжаление и носталгия Тодор Атанасов.


Тръгнах надолу по улицата и стигнах до новия параклис „Свети Георги“.


Параклисът беше заключен, но имаше човек, който метеше двора. На драго сърце остави за малко метлата и дойде да си поговорим. Казва се Александър, а в селото му викат Пушкин. Почиства улиците и помага на тези, които имат нужда. Както самия той казва „за някой лев”. Да си добър човек и да помагаш обаче е над всичко за него.

„Много ми харесва живота в селото. Тук е тихо и спокойно. Хората са задружни и си помагат. За нищо на света не бих се върнал отново в големия град“, каза Александър (Пушкин).


Нямаше как да пропусна да отида и до чешмите в центъра на селото. Там се срещнах с една широко усмихната жена, която се представи като Радка Ангелова. Сподели, че живее в Засмяно от 10 години. Тя също не иска и да чуе за големия и шумен град. Ходи до там само по работа.

Живее в къща с двор и си има овощна градина. Каза, че няма по-хубаво от това да си скъсаш пресния плод или зеленчук от градината. Всяка година си приготвя традиционните за „съкровищницата“ на българина туршия и ракия, както и сладко от ябълки.


В близост до големия магазин в центъра на селото се срещнах и със 77-годишния дядо Асен. Подобно на другите хора, с които разговарях, и той каза че му харесва на село. Дядо Асен потвърди думите на кмета, че в селото са дошли да живеят много млади семейства. Той лично е заживял в Засмяно преди 51 години, след като се е оженил. Иначе е родом от Ботево. Проблем по думите му е липсата на аптека и лекар в селото.

„Налага се да пътуваме чак до Аксаково за лекарства“, коментира дядо Асен. Често се случва и кметския наместник да снабдява жителите на селото с илачи.

Макар и трудно, дядо Асен успява да се справи с предизвикателствата на ниските пенсии и поскъпването на живота в България.

Земеделието и животновъдството са основен поминък на хората в село Засмяно. В района има крупен арендатор, който осигурява работа на част от местните жители. Красивата природа и чистия въздух са благоприятни и за отглеждането на пчели. В землището на селото се намира пчелин с 250 кошера. Той е собственост на Димитър Димитров, който се занимава с пчеларство от дълги години и е наследил занаята от своя баща. Оплака се, че пчеларите в България се сблъскват с най-различни проблеми – натравяния и болести по пчелите, ниската изкупна цена на меда и недостатъчна подкрепа от държавата. Най-големият проблем според него остава липсата на единство между пчеларите.


„Имаме 17 или 18 организации в нашия сектор. Всеки си гледа своя интерес и да не го закачат. Трябва да помислим за единна организация. Само така ще можем да защитим нашите интереси“, коментира Димитър Димитров.

Тази година той очаква добив от около 50 килограма мед на кошер. Имало е години, в които добивът е надхвърлял 100 килограма на кошер.



Жителите на село Засмяно се сблъскват с различни трудности в своето ежедневие. Красотата на природата, чистият въздух, тишината и спокойствието обаче са онази гумичка, която бързо изтрива проблемите и образа на разбития път към селото. Така и не разбрах откъде идва сегашното име на село Засмяно, но виждайки приветливите и лъчезарни хора, които посрещаха екипа ни с усмивка, мисля че се досещам.

Подкасти от БНР