Проф. Юн: Новото правителство на Германия ще е по-твърдо в отстояването на правовата държава в ЕС

Интервю на Весела Владкова с проф. Уве Юн в предаването ''Събота 150''

Изненадващата оставка на президента на Бундесбанк - Йенс Вайдман, която се свързва не само с несъгласието му с паричната политика на Европейската централна банка, а и със смяната на властта в Германия. В четвъртък започнаха коалиционните преговори за съставяне на правителство след изборите в края на септември. Три партии се очаква да влязат в така наречената коалиция „светофар“ - по аналогия на партийните цветове на социалдемократите, либералите и зелените. Още в първия ден трите партии обявиха амбициозната цел да предложат кабинет в началото на декември. Преговорите са в началото си, но един ключов въпрос тегне над бъдещите партньори - въпросът за парите. Трите партии обявиха началото на „десетилетие на модернизацията“. 

Милиарди евро трябва да потекат към мерки за опазване на климата, дигитализация в образованието и държавната администрация, изграждане на инфраструктурата. Но от къде ще дойдат тези милиарди?

"На този въпрос трите преговарящи партии все още не са дали отговор. Единственото, което за сега прозира от лаконичните им отговори е, че може би ще създадат инвестиционен фонд, в който ще се влизат както публични, така и частни средства. Предполагам, че без кредити няма да може да се справят. Но всичко това е предмет на започналите коалиционни преговори", казва политологът проф. Уве Юн от университета в Трир.

Парите ли са най-голямата пречка пред бъдещите управляващи?

"Социалдемократите се борят за повече инвестиции в социални услуги и гарантиране нивото на пенсиите. Това означава, че финансовата политика ще бъде вероятно най-дълго преговаряната част от бъдещото коалиционно споразумение.

Парите са много важна част от преговорите, защото Германия има голяма нужда от модернизиране, а то изисква огромни инвестиции. Най-голямото перо са дигитализацията и климатичният преход, в това число преминаването от твърди горива към възобновяеми енергоизточници. Либералите успяха да се наложат да няма увеличение на данъците и да се запази забраната за поемане на нов държавен дълг".

Когато говорим за дълг трябва да отбележим, че забраната за поемане на нов държавен дълг, която е записана в Конституцията, временно е отменена заради пандемията до края на следващата година. Финансовите експерти очакват, че коалиционното правителство ще използва следващата година за поемането на нов дълг, с който да финансира амбициозните си намерения. А двигател на този процес всъщност са двете по-малки партии - либералите и Зелените, които наложиха този разговор. 

Защо малките отнеха водещата роля на двете големи партии в германия - консервативния блок ХДС/ХСС и социалдемократическата партия?

"От години наблюдаваме как двете вече бивши големи партии ерозират. На изборите социалдемократите и консерваторите получиха общо по-малко от половината гласове на избирателите. Това се дължи на обществените процеси, на разместване в обществените прослойки. Големите партии бяха големи, защото събираха подкрепа във всички слоеве на обществото. Сега вече не е така".

Т.е. и Германия ще се управлява в бъдеще от широки коалиции?

"Фрагментацията в обществото ще продължи, а това води до фрагментация в политиката. Към това трябва да добавим, че двете големи партии проспаха редица важни за хората теми, като опазването на климата, енергийната тематика и миграцията. Естествено, техни избиратели се ориентираха към други партии.

Така нарасна значението на по-малките партии, които добиха самочувствие и за първи път именно двете по-малки - либералите и Зелените - проведоха консултации първо помежду си и след това определиха коя ще е управляващата партия".

Във външната политика на Германия последната дума има канцлерът. Ако социалдемократите, либералите и Зелените наистина успеят да съставят кабинет в началото на декември, Олаф Шолц може да представлява Федералната република на срещата на върха на ЕС още в средата на декември. Той обаче няма ясно изразен профил, когато говорим за външна политика. Но направи впечатление изказването му, че решенията на Евросъюза за външната политика трябва да се взимат с обикновено мнозинство, а не единодушно. И че първата му визита в чужбина няма да е в Брюксел, а в Париж. 

Какво ни казва Олаф Шолц за европейската политика на негово бъдещо правителство?

"Климатичната политика може да се случи само на европейско ниво. Трите партии, които преговарят за съставяне на правителство, подчертават в кратките си публични изказвания досега, че ще работят в тясно сътрудничество със страните от ЕС за постигане на зелените цели. Олаф Шолц многократно заяви, че ще се стреми към изграждане на „суверенна Европа“, към повече тежест на ЕС на световната политическа сцена, към по-добра финансова обезпеченост и повече автономност в решенията на Европейската комисия.

Не съм сигурен обаче, дали либералите ще подкрепят такава автономност на Еврокомисията, особено във финансовата политика. За разлика от Олаф Шолц и Зелените, либералната партия е категорично против реформата на пакта за стабилност, която да разхлаби строгите изисквания към страните членки".

Известна е метафората на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за „готвача и келнера“ - канцлерът е автор на блюдото, а външният министър само го сервира. Очевидно, външният министър ще бъде представител или на Зелените, или на либералите. Ще могат ли те да излязат от ролята на келнер?

"Така мисля. Но въпреки това в Германия канцлерът е лицето на външната политика на страната. Очаквам обаче засилена роля на бъдещия финансов министър - вероятно от либералната партия - във финансовите решения на ниво ЕС. А Зелените вероятно ще получат външното министерство и съответно също ще влияят върху външнополитическите решения на Берлин.

Въпреки това мисля, че Олаф Шолц като канцлер ще има решаващата дума. Действително, той досега не е изпъквал на международната сцена, но това не означава, че няма качествата за това. Неговите предшественици също се профилираха в хода на мандата".

Аналена Бербок, съпредседателката на Зелените, вероятно ще бъде външен министър. Тази седмица тя призова да не се издава разрешително за експлоатация на газопровода „Северен поток 2“, който трябва да транспортира руски газ към Западна Европа. Можем ли да очакваме промяна в курса на Германия спрямо Русия и Китай?

"Зелените винаги са настоявали за по-строги санкции срещу режими, които потъпкват човешките права и свободи. Това се отнася на първо място за Русия и Китай. Сходни са позициите и на либералите, така че очаквам от новото правителство в Берлин по-суров тон към Москва и Пекин, ако се стигне до тази тройна коалиция, разбира се.

Специално по отношение на „Северен поток 2“ социалдемократическата партия има различно виждане. Тя е за бързо предоставяне на разрешителното за експлоатация. За партията природният газ е алтернативен енергоизточник, поне като междинно решение в прехода от твърди горива към възобновяема енергия".

Олаф Шолц и Ангела Меркел /ЕПАБГНЕС/

За либералите и Зелените въпросът с върховенството на закона е също толкова ключов за ЕС, колкото и спазването на човешките права. Някои източноевропейски страни тревожат Брюксел със спорните си реформи в правосъдието, медиите и държавното управление. 

Каква позиция ще заеме новата коалиция в Берлин, защото Ангела Меркел сама беше влязла в ролята на адвокат на Източна Европа. Бившият президент на Литва Далия Грибаускайте я нарече „разбирач на източноевропейската душа“?

"Новото правителство със сигурност ще подкрепи Европейската комисия в твърдия тон спрямо Полша и Унгария и всяка друга държава, която подкопава върховенството на правото. Вече говорим за санкции, за рестрикции.

Както Зелените, така и либералите са партии, които определят себе си като пазители на правовата държава. Върховенството на правото за тях е основна ценност за всяка демокрация. Така че със сигурност следващото правителство на Германия ще бъде много по-твърдо в отстояването на принципите на правовата държава в Европейския съюз".

Интервюто на Весела Владкова с проф. Уве Юн в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Още от Събота 150
Подкасти от БНР