„TANGOMACHINE“ – един човешки живот, разказан в танго за двама

„TANGOMACHINE“ е първият танцов танго-спектакъл у нас, който изследва в дълбочина естетиката на аржентинското танго. С него авторът, хореограф и изпълнител в спектакъла Ивайло Александров и партньорката му в танца Габриела Панчева изразяват величието на танца. За тях той не е просто национална култура на Аржентина или социален танц, който се танцува по т.нар. "милонги", а една истинска естетическа революция.

„Танго отдавна вече се е превърнал в алтернатива на всяко едно сценично действие. Той вече има своята екранна история, своята грандиозна композиторска и музикална история, своята хореографска и техническа история. Вече говорим за школи в аржентинското танго, които обуславят развитието му и бъдещата му значимост“, обясни в ефира на „Какво се случва“ Ивайло Александров.


Целта на „TANGOMACHINE“ е да обедини елегантността на класическото танго, наричано още Tango Milonguero, с екстравагантността на Tango Nuevo – тангото на младите, което е крайно непознато в България, за да покаже безграничността на танца. Спектакълът излиза от рамките на познатото, за да навлезе в дебрите на неизвестното и така да разчупи формата, представите и усещанията за тангото, дори с начина, по който се изпълнява.

„TANGOMACHINE“ е изграден на базата на съновидението и реалността. Той прелива от дигиталната форма към живото действие. Танцьорите се срещат с публиката едва на финала, когато екранът се вдигне и се осъществи първото пряко съприкосновение с духа на салона, в който танцуват.

„Постарали сме се да предадем в детайли танца във всяко едно отношение“, споделя Габриела Панчева. Тя твърди, че именно в дигиталната визия може да се изследва сложността на танца и да се наблюдават движенията на тялото.

Танцът е симбиоза между двама, а тангото е „сложен учебник за човешко живеене“. И макар да е една безкрайна импровизация, неговото основно правило се крие в безконтролната вяра в другия. Дамата до последно не знае какво се случва и разчита да бъде водена от своя партньор. Той ѝ задава знаци чрез движения по гърба, чрез раменете си и цялата структура на танца, а тя го следва. Накрая се стига до върховния естетически продукт – едно тяло се движи с четири крака и си подарява красотата от живота.

Ивайло Александров е на мнение, че именно това превръща и „TANGOMACHINE“ в уникален спектакъл:

„Той се занимава с проблема за взаимоотношенията между мъжа и жената. Всъщност разказва един човешки живот в буквалния и преносен смисъл на думата. С всичките перипетии и конфликти, с всичките очарования и с цялата тази доза привличане и отблъскване.“

Всеки от танците в спектакъла отразява даден житейски период в една връзка. Според публиката го прави дори по-добре от която и да било словесна конструкция.

Чрез танца Ивайло Александров и Габриела Панчева предават усещанията и емоцията си на зрителите, а те от своя страна ги разчитат и се припознават в тях. Това се случва един път в месеца на сцената на Театрална работилница „Сфумато“. Следващата дата е 18 ноември.

Повече за спектакъла и за магията на аржентинското танго можете да чуете в звуковия файл.


Снимки, видео – Театрална работилница "Сфумато", YouTube

Още от Какво се случва
Подкасти от БНР