Градският часовник на Видин- 121 години е един от символите на града

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

На 26 октомври отбелязваме Димитровден, духовният празник на Видин. Един от символите на празника е катедралния храм "Свети великомъченик Димитър Солунски". 

Вече 121 години часовникът на катедралата отбелязва точния час с камбанен звън. През далечната 1900 година доставеният от Мюнхен, Германия, механизъм е монтиран в купола катедралата. Според данните на Държавен архив- Видин, името на първия градски часовникар е Моисей Лазаров. Името му се среща за първи път в заповед на кмета от февруари 1903 г. През април 1904 г. той е сменен от Исмаил М. Бошняков. Някои от часовникарите са оставили своите имена и бележки по стените на дървения шкаф, в който е поставен механизмът. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев. От 1940 г. го поема Кръстьо Петков Динчев, след него - синът му, Симеон Кръстев Динчев, а след смъртта му- синът и бащата на Симеон продължават да се грижат за часовника. В края на 1996 г. часовникът се е повредил и не е работил до 26 октомври 1998 г. и от тогава за него се е грижел Николай Маринов- до кончината си през миналата година. Сега за сложния механизъм се грижи синът му- художникът Ивелин Маринов:

"Този часовник е поръчан за нуждите от видинската общественост, за нуждите на град Видин в края на 19 век. Тук е имало друг часовник, в друга кула, която е била разрушена през руско-турската война. Тогава видинското гражданство и по-богатите хора решават, че ние имаме нужда не само от черква, но и от градски часовник. Започва търсене на производител на този часовник. В началото Градският съвет решава да бъде български производител. Те изпращат хора насам- натам, но не намират такъв производител за такъв часовник. И се стига до решението да се обърнат към мюнхенската фирма "Манхард"/отдавна фирмата не съществува/, която е известна по цял свят с новаторския си начин за изработка на механизма на такива култови часовници. Отиват трима видинчани и се уговарят с фирмата да произведе този часовник за голямата сума от 8700 златни лева. Това са много пари. Поставен е в южната кула. Механизмът е много интересен. Както сте виждали на други часовници- механизмите се въртят непрекъснато. Този не е по този начин. Той е в покой в продължение на 2 минути и 30 секунди. Движи му се само махалото и на една минута превърта и задвижва този лост към циферблатите. Те са четири. Най-северният е на 25 метра разстояние. За първи път камбаните на часовника отмерват 12 часа по обяд на 21 август 1900 година. Камбаните са две. Едната е 780 килограма, а другата 1 тон. Сигналът идва с автоматичен удар от чукове, задвижвани от механизма... Поддръжката е като за другите часовници и изисква внимание. Навивал се е ръчно преди баща ми да постави електромотор. Аз съм художник, а не техник и съм научил всичко от баща ми и като видях, че той не може, вече го поех аз... По стените на кутията на механизма можете да видите имената на всички хора които са се грижили за часовника през годините...Часовникът е спирал два или три пъти. Първия път през 80-те години при едно земетресение в Турция. Спира и през 1996 г. заради повреда. Баща ми го поправя и заработва на Димитровден 1998 г...Този часовник не е на църквата или на митрополията той е Градски часовник, а сега часовникарят съм аз."
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Още от Цветовете на деня
Подкасти от БНР