Александър Миланов: Приемните родители спасяват детството на изоставените деца

Интервю на Мила Маринова с Александър Миланов

Днес Националната асоциация за приемна грижа навършва 12 години от създаването си. И на този ден, преди шест години, общността на приемните родители гласува решение 25 октомври да се отбелязва, като Ден на приемната грижа и приемния родител. 

14% от българите биха станали приемни родители, като, естествено, по-склонни за това решение са жените. Най-голям е интересът към приемната грижа от хората на възраст между 40 и 49 години, със средно образование, които са със средни доходи. Това показват данните от национално представително проучване, проведено от изследователския център „Тренд“ през септември 2021 г., по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. За съжаление, продължава да е висок броят на българите, които не биха станали приемни родители по никаква причина. 20% от българите се колебаят дали да станат приемни родители, показва още проучването. Изразилите желание да станат приемни родители в голяма степен са склонни да станат приемни родители, ако получават заплата от държавата и издръжка за децата.

В интервю Александър Миланов, директор на Националната асоциация за Приемна грижа подчерта, че за 12 години се утвърждава тенденцията приемните родители основно да са хора на средна възраст, със средно образование, които са отгледали своите деца и търсят възможност да съчетаят професионалното си развитие с това да полагат грижи за изоставени деца, но те са без гарантирана социална сигурност. Миланов изтъкна, че благодарение на приемната грижа устойчиво намалява броят на децата, които се настаняват в социални институции, а новородените и бебетата не попадат в домове за изоставени. Настояванията на Националната асоциация за приемна грижа за въвеждането на договор, който да гарантира социална сигурност на семействата, вече 12 години не са чути от държавата. Без договор, който да гарантира социална сигурност на приемните родители, намалява интересът към приемната грижа, а действащите професионални семейства не могат да ползват социални и здравни обезщетения, включително майчинство или обезщетения за безработица. Това отдалечава младите хора от приемната грижа у нас.

Остава нерешен и въпросът за бъдещето на младите хора, напускащи приемна грижа. Липсва социален пакет, който да гарантира базовата сигурност на младежите в приемни семейства. За съжаление, липсва качествена социална работа, която да подкрепи независимостта на младежите, да им съдейства с осигуряването на жилище, работа. Благодарение на Националната асоциация за приемна грижа студентите в държавните висши училища получават възможност да не заплащат такси за приемни изпити и семестриални такси, но остава въпросът на ниво университет относно безплатното ползване на общежития, например. 

Още от БНР уеб
Подкасти от БНР