Георги Вулджев: Стандартът на живот се подобрява с активна икономика, не с пасивното абсорбиране на европейските пари

Георги Вулджев в ''Посоките на делника'', 28.10 2021 година


"Ние много обичаме да се самосъжаляваме, но нека отбележим, че във времето сме прогресирали спрямо този показател за хора, които са в риск от бедност. Данните на Евростат за 2009-2011 година дават 49 % от населението като застрашено. За 10 години сме прогресирали сравнително значително. 32 % днес е подобрение, макар да оставаме на последните две места. Изоставаме от останалата част, но трябва да имаме предвид, че други страни, които често са давани за пример и в които българи емигрират, също имат високи и сходни проценти на хората в риск. В Испания е 25-26 %", каза в "Посоките на делника" икономистът Георги Вулджев.

България изкачва едно място и вече е втора по бедност в Европейския съюз, сочат последните статистически данни. Над 30 % от населението е изложено на материални лишения. 

"Бедността в България има дълбоки корени, идващи още от времето на комунизма. Повечето проблеми, които имаме икономически - т.е изоставането от Западна Европа и спрямо други държави от бившия Източен блок, са свързани с политически решения, взети през 90те години. Тогава неадекватни икономическа политика, неадекватни реформи, проведени в редица сфери, забавянето на такива в други, хиперинфлацията, през която преминаваме. На много хора им е писнало да дъвчем тези неща и 20 години по-късно, но все още имат ефект. В по-краткосрочен план - правителствата, които ни управляват след влизането в ЕС, не бяха най-амбициозните от гледна точка чисто икономическа политика, разчитаха на пасивно абсорбиране на европейски средства и инвестиции, което само по себе си не може да даде сериозно подобрение на стандарта на живот".

Най-ниските дялове на хората, изложени на риск от бедност, са регистрирани в Чехия (11,5 %), Словакия (13,8 %), Словения (14,3 %), Нидерландия (15,8 %) и Финландия (15,9 %).

"Няма значение колко си голям. Понякога на по-малките държави им е по-лесно да намалят бедността. Чехия е най-положителният пример сред държавите от бившия Източен блок, има най-ниското ниво на процент от населението, което е в риск от бедност. Малките държави могат да имат добри показатели, много добро икономическо развитие. Те не са големи пазари, но там, където не можеш да максимизираш количествени икономически показатели, това което ще правиш е да максимизираш качество. Ние трябва да се стремим към същото".

Според думите му демографската криза тепърва ще се усеща все по-силно.

"По отношение на този показател демографската криза няма съществено отношение, но пък в дългосрочен план ще има по линията на това, че прави редица аспекти на нашата социална система - цялата пенсионна система, например, я прави нестабилна. В последните години увеличаваме пенсиите с големи темпове. Понеже ги увеличаваме, най-вероятно това е един от факторите, допринасящ да падне процента на хората в риск от бедност. Това, което не се осъзнава, поради проблемите с демографската картина и начинът, по който функционирана пенсионната система - да преразпределя пари от млади към стари - в един момент ще се окаже, че просто може да нямаме пари, с които да вдигаме пенсиите. Системата трябва да се реформира из основи".

Приемането на еврото за национална валута по никакъв начин не е предпоставка за подобряване на живота, посочи още експертът.

"Ситуацията с еврото напомня на ситуацията с влизането в ЕС, когато всички си мислеха, че просто ей така ще станем развита държава. Вече 15 години по-късно си оставаме на дъното и изоставаме. Еврото няма да ни направи по-богати, но пък ще ни върже към Западна Европа. Не обаче и така, че да печелим. Приемането на еврото вкарва рискове, свързани с финансовите системи на редица западни държави. Ние поне в това отношение, откакто имаме Валутен борд, това е един от аспектите, в който успяваме да бъдем на едно от най-високите нива в Европа - да имаме стабилни публични финанси. Ако си мислите, че в момента нашето развитие е бавно, то с нестабилни публични финанси, каквото рискуваме, ако приемем еврото, то тогава развитието ще е още по-бавно, ще стагнира, ще се случи като Гърция и Италия".

Възможно ли е България да отбележи прогрес в своето развитие в следващите години?

"Трябва да се подобри инвестиционната среда. Да се изчисти корупцията, защото се насочват публични средства към неефективни бизнеси, които не са продуктивни, не носят добавена стойност за икономиката. Често говорим, че нямаме външни инвеститори, но най-същественият проблем и причината да имаме бавни нива на икономически растеж е, че не третираме вътрешните инвеститори добре, т.е българите с предприемачески идеи. Държавата у нас дава пари на бизнеси, свързани с политиците, по този начин компетентните хора са избутвани от пазара".

Интервюто с Георги Вулджев можете да чуете в звуковия файл. 


Още от Посоките на делника
Подкасти от БНР