Адресите на любовта - Йордан Йовков

Йордан Йовков

Йовков пет години въздиша по Багряна

Писателят бил влюбен и в Дора Габе, възпял я в „Чифликът край границата“. С Деспина намира покой на ул. „Янтра” № 13А 

Йордан Йовков се запознава с Елисавета Багряна, когато той е провинциален учител, току-що завърнал се от фронта на Балканската война, а тя - студентка по българска филология с плахи литературни опити. Добруджанецът вече е известен с първите си военни разкази, изстрадани с раняването му край Гевгели и мъчителното му възстановяване от холера.

Лиза, както я наричат приятелите, е красива като бароков портрет, съзнава въздействието си върху мъжете и е интелигентна кокетка. Йовков е изгубил дома си с преминаването на Добруджа към Румъния, няма пукната пара, а след няколко любовни разочарования няма и самочувствие на ухажор.

Първата им среща е в една топла юнска вечер на1913 г. Йордан е свит и мрачен на вид, а тя искри като шампанско - начетена и елегантна, с ореол от буйни коси. Клишето, че противоположностите се привличат, събира и тях. Те започват да споделят преживелиците си, да се разхождат с часове, говорейки за поезия. По-младата с тринайсет години Елисавета омагьосва 32-годишния (според тогавашните представи) стар ерген. В сърцето му бушуват чувства, но той се бои да ги признае пред заобиколената от ухажори Лиза.

Как се развива тази на пръв поглед странна връзка – чуйте в звуковия файл


Подкасти от БНР