Кръчмата е нещо повече от място за хранене

За затворилата джаз-клиника "Сам Дойдох" и защо "долна кръчма" не е обида

Това е елегията на една емблематична софийска кръчма. Казваше се "Сам дойдох" и затвори в края на август. Защо беше специална? Защото там можеше да чуете живи изпълнения на легендите Милчо Левиев и Ицко Финци, например. Но известните имена сами по себе си не означават всичко. Чарът вътре е този на цялата почти изчезнала артистична бохема от поколението на Левиев, Финци, Радой Ралин и Джони Пенков. Табиетът им включва джаз на живо, суджук на скара и домашни туршии, подигравките с кухите лозунги на социализма и най-вече непретенциозността - тя допуска всеки вътре, но по съвсем естествен начин изхвърля недостойните.

Цитираме журналиста Юри Борисов: 

"Сам дойдох” не е ресторант, нито кръчма. А кръчме. Няма друго такова в София. Табелата е от стара дъска и с някакъв пирон е издраскан надписът. Вътре има малко маси, камина и пиано, стари ски с кандахари и бамбукови щеки; менюто е написано с тебешир върху черна дъска; високо по стените са портретите на постоянните посетители. Има дни, в които, ако не отида точно там, почва да ме гони абстиненцията. Това не е жажда за алкохол, а за общуване... По масите се водят всякакви разговори - за Скизми от Варвара, който хванал хиляда и петстотин паламуда и ги продал по два лева всеки; за страхотния боб в женския метох на Самоков; за публичните домове в Латинска Америка; за БНТ и bTV…В кръчмето никой не се жалва и не дави мъката си в алкохол. Там обичат да сядат просто кротки сродни готини интелектуални души с ясен уклон към бохемството. Те, вярвайте ми, ако попаднат на необитаем остров, веднага биха построили три колиби. В едната ще живеят. Другата задължително ще е „Сам дойдох”! А третата ще е тъпият снобарски ресторант, в който кракът им няма да стъпи."

Нашето допълнение към това описание можете да чуете в звуковия файл долу. Той не е посветен само на "Сам дойдох". 

За щастие, това не беше последната специална кръчма. Тези места не са само в София, можете да ги намерите в цяла България. Някъде звучи народна музика или естрада, другаде метъл, в много от тях звука е само от телевизора. Капанчета в морски къмпинги, свряни ресторантчета в малки преки, по-големи заведения, ключови за облика и паметта на града или селото си, джаз клубове в безистени. Общото - в тях се хапва вкусно и нескъпо, имат своя атмосфера и веднъж като седнеш въобще не бързаш да станеш. Заради тяхната непретенциозност някои хора ги наричат "долни кръчми", но този израз е лишен от негативност. Други ги възприемат като умиращите обитания на предишни поколения, но всъщност чарът на тези заведения няма срок на годност. Доказателство е каталога Dolna.bg - карта на долните кръчми, изобретена и допълвана от почитателите на тези заведения. Такъв е един от създателите на тази карта, Мартин Бакърджиев. С него хапнахме по едни зелеви сърми с хляб и половинлитър домашно вино, за която поръчка си разделихме 16 лева. После се преместихме на друго място и пред албанска ракия и ирландско уиски започнахме да бистрим любовта си към долните кръчми.

Звуковият ни разказ за "Сам дойдох" и специалните кръчми най-напред беше излъчен в предаването "Изотопия". Тук ви го предлагаме във варианта, публикуван като епизод на подкаста "Попкултура". 

Още от Изотопия
Подкасти от БНР
/radiobulgaria/history/list ۚRrM5x 0 ]v.p]v.]v.]v.Xv.]v.Традиции-size:1ڟ[foot]v.]v.8^v.p]v.^v./radiobulgaria/traditions/listqSQ.,ժgBP_Lли^v.^v.8_v.8^v.^v./var/www/html/bnr/app/Modules/News/View/Details/partials/gallery_inner.html п\Μeܽ)елP_v.8_v._v.^v._v.35d367308d7b41296ddb6bfd159a4c618dee3112квૐ_"