На село в Михалич - живот в разбирателство

Тази събота посоката е община Вълчи дол, за да гостуваме на жителите на село Михалич. Пътуваме с фоторепортера Румен Сарандев в един мъглив и дъждовен есенен ден. Михалич е едно от селата намиращи се в центъра на община Вълчи дол. В него живеят около 950 души, предимно мюсюлмани, повечето от ромски произход, а българските семейства са не повече от 30-сет.  Името на селото идва от неговия основател – овчарят Михал. Михал идва със стадото си през 1760 година, после създава семейство и остава да живее тук. По-късно пристигат и неговите братя. Така се основава село Махлъч, което през 1936-та година се преименува на Михалич.

Основният поминък на местното население е животновъдство и земеделие. Селото разполага с 15 000 декара обработваема земя, която се стопанисва от две земеделски кооперации. Отглеждат пшеница, царевица, слънчоглед, а в животновъдството, освен с отглеждането на крави и овце, се гордеят и с фермата за отглеждане на биволи, към която има мандра за производство на млечни продукти от биволско мляко.

В село Михалич не видяхме изоставена къща. Още с влизането ни, веднага след табелата, спряхме пред първата къща, за да поздравим стопанката й,  която беше пред портата, а  съседите са ни видели и те дойдоха, за да разберат какво става.


Кметство, поща, училище, читалище, два хранителни магазина има в центъра на селото. Разположени са от двете страни на главния път. Пред магазините има маси и столове, не липсват и хора. Разбрали са, че сме пристигнали, дошли са да ни видят, но се притесняват да разкажат за себе си.




Стигаме да училището, чиято история започва от 1872 година. Първото даскало се е помещавало в одаята на дядо Димо Керчев, а първи учител бил даскал Янчо от Върбица, Преславско. Като начално, училището в Михалич е основано през 1894 година и носи името на Васил Левски. През 1966 год. започва стоежа на новата сграда заедно с физкултурния салон и кабинета по трудово обучение. Днес училището разполага с 11 класни стаи, дирекция, учителска стая, компютърен кабинет, физкултурен салон, столова и библиотека. Вече е Обединено училище Васил Левски, защото в него учат 141-о деца от 6 села. Директор на училището от 27 години е Антония Пенчева. Тя живее във Варна, но пътува всеки ден с междуградски транспорт до работното си място.



Непосредствено до училището в село Михалич се намира читалището. Читалище "Просвета" е създадено през 1926 година, а негов секретар вече 12 години е Керанка Димитрова.



Кмет на село Михалич вече трети мандат е Нежмедин Ахмедов. За селото и за работата си като кмет той разказа


Всички срещи с хора са вълнуващи. Такава е и следващата ми среща с Тодорка Николова. Тя е на 69 години. 38 години е била детска и начална учителка в училището в Михалич. Сподели, че сградата на училището сега е много по-хубава и обновена. И е щастлива, че през всичките години училището се е запазило и развило, за разлика от много други места в България, където се закриха много училища.



С разказа на Тодорка Николова, завършва и предаването за село Михалич. Селото, в което се гордеят, че училището работи и се развива. Селото, в което мирно и в разбирателство живеят християни и мюсюлмани. Селото, в което се надяват, че един ден всички работещи в чужбина ще се върнат и ще останат да живеят при близките си.
Подкасти от БНР