Другото лице на българските войници в Първата световна война

Репортаж на Здравка Маслянкова за предаването ''Закуска на тревата''

16 фотоесета, показващи другото лице на българските войници в Първата световна война, представят в изложба Българската телеграфна агенция и Държавният военен архив във Велико Търново. Експозицията е един от акцентите в честването на 70-ата годишнина от създаването на Държавния Военноисторически архив и разкрива в снимки малко известни факти и личните истории на редник, поручик, авиатор, четник, инженер, велосипедист, свещеник, военен кореспондент. Фотоизложбата е със снимки от архива на БТА, с документи от Военния архив и с фотоси от личните архиви на някои от фамилиите, за които са фотоесетата. Експозицията е подредена в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и може да бъде разгледана до 18-и декември.

100 години след Първата световна война ехото отдавна е заглъхнало. Прашни и самотни са паметниците и възпоменателните плочи в църковните дворове и по площадите на малките населени места. Спомените отново оживяха във фотодокументалната изложба „16 фотоесета – Другото лице на воините ни“ от Първата световна война. Заслугата е на архивите на БТА и на Държавния Военноисторически архив. Това е копнеж към спомена и заслужена почит, коментира директорът на Военния архив Светлин Радев:

„Зад всяко от тези фотоесета се крие и интересна съдба и житейската история на хора, които са преживели войната, видели са, пресъздали са я по някакъв начин. Обединяващото е именно това – усещането, снимките, спомените, които всеки от тях, пречупено през неговия поглед. Още повече, че чисто географски имаме хора, които са от цялата страна“.

Светлин Радев и Ирена Данаилова

Идеята за фотоесетата се ражда случайно, когато кореспондентът на БТА във Видин Ирена Данаилова попада на информация, че Англия дигитализира своя архив, свързан с Първата световна война, а у нас информацията е оскъдна за широката публика:

„Оказва се, че българската държава към оня момент на избухване на войната е проявила страхотна прозорливост и редом с армията са вървели художници, фотографи, свещеници от всички вероизповедания, капелмайстори. И всичко това дава възможност Първата световна война да е документирана реално“.

Двама от героите, представени с фотоесетата, са на инженер и на студент от Великотърновско. За инженер Златан Бръчков, носител на орден за храброст IV степен, разказва директорът на Военния архив Светлин Радев:

„Свищовлия, който е от известен свищовски род, участва във войната, завършва после висше образование. Даже е избран за депутат. Въпреки че като депутат е можел да не участва в армията, той се записва като доброволец и дава своя принос. Бръчков като инженер е участвал в строежа на линията Бендер - Белене и като технически ръководител“. 

Една от най-вълнуващите фотоистории е на студента историк от Златарица Иван Чакъров, чийто земен път завършва безславно, разказват Светлин Радев и Ирена Данаилова:

„Той още като ученик се записва като доброволец, участва в Балканската война. След това тръгва да учи с идея за реализация. Влива се в редиците на армията, защото е започнала поредната война. Самият той е шесто дете на рода Чакърови“, посочи Светлин Радев.

„Завършва история, връща се в Златарица, жени се и идва във Видин. И там в един момент народният съд го съди и завършва живота си в един манастир като човек, който се грижи да финансите на манастира. Абсолютно забравен като герой, като човек и като достоен българин“, сподели Ирена Данаилова.


Във фотоизложбата са показани картички с послания, изпращани от окопите и траншеите до семействата, разказва Ирена Данаилова:

„Гладни сме“, „Жадни сме“, „Убихме трета мечка, одрахме я, сготвихме я, гадно е, но я изядохме“ или „Празнуваме 24 май в Гевгелия, много е хубаво“. 

Най-много ме докосна духът на българина, който знае, че отива гол и бос в буквалния смисъл на думата с цървули и опинки да се бие за родината, знае, че отива на явна смърт, но той на практика продължава в това тежко да намира с какво да се шегува, да напише до семейството „Грижите ли се за лозето?“, „Как е детето?“. Той остава дълбоко в себе си свързан с родния край и със семейството и това може би му е давало сили да издържи в тази война“.

Едно от най-любопитните фотоесета е за военния британски кореспондент Хенри Байерлайн, голям приятел и преводач на Петко Славейков. Байерлайн е бил изпратен със специална мисия малко преди сключването на Ньойския договор, за да докаже на Великите сили дали градовете по западната граница са български или сръбски, разказва Ирена Данаилова:

„Пазят се документи, има хора, които пазят тези архиви. Той дава заключение, че тези земи винаги са били български и трябва да останат български и привежда един много странен мотив, свързан с етнографията – българките носят косите си, както искат – на плитка, на опашка, спуснати, докато сръбкините винаги ходят на плитка, която е вдигната на кок. В Ньойския договор Кула, Белоградчик и Видин остават българска територия“. 

Фотоизложбата, посветена на другото лице на българските войници в Първата световна война, остава в старопрестолния град до 18 декември.

Снимки: Здравка Маслянкова

Чуйте репортажа в звуковия файл.

Още от Закуска на тревата
Подкасти от БНР