Предложението е на експертите от СИПП

Гражданите също да могат да обявяват фалит

Липсва обществена дискусия по темата

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 02.12 2021 година


За разработване на Закон за несъстоятелността на физическите лица настояват експертите от Съвета за икономически и публични политики. България продължава да бъде единствената държава в Европейския съюз, в която не са уредени законодателно проблемите при изпадане в неплатежоспособност на частноправните субекти, т.е т. нар "личен фалит".

В момента в страната ни има законодателство за обявяване на търговско дружество в несъстоятелност, но няма възможност фалит да обяви обикновен човек.

Темата тепърва ще става все по-актуална, обясни финасистът Никола Филипов.

"Темата за личния фалит е нещо, което касае всички. Нас лично тази тема ни интересува от над една година, когато последното редовно правителство се опита да преосмисли личния фалит. Това стана по един несериозен начин, без никакво обществено обсъждане".

Докладът представлява експертно изследване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в ЕС, САЩ, Канада и Австралия, икономически анализ, социологическо проучване на общественото мнение за необходимостта от личен фалит и препоръки за бъдещи законодателни инициативи.

На европейската сцена България изостава с въвеждането на законодателство, свързано с личния фалит, посочи Владимир Сиркаров.

"Нашият подход е възможно най-широк. Ние стъпваме на правен анализ и правните зависимости между различните страни, икономическо изследване и социология. За нас обществените нагласи са изключително важни. Именно поради тази причина и днес ще представим социология, която е изготвена от социологическа агенция "Тренд" – национално проучване".

Експертите от Съвета по икономически и публични политики са изготвили подробен доклад за световната практика и според тях в българското законодателство трябва да бъдат изработени редица текстове, в които се защитават едновременно правата на хората, изпаднали в затруднена финансова ситуация и на кредиторите. 

62% от българите споделят, че не знаят какво представлява Законът за личния фалит, 13% знаят какво представлява, а 36% имат някаква представа. 69% от хората с доход под 500 лева на месец нямат изобщо представа от темата. 49% от българите обаче са на мнение, че трябва да бъде въведен правен режим на несъстоятелността на физическите лица, като малък процент не са съгласни да бъде въвеждано такова законодателство. Има опипване на почвата, но дефицитът на информация и неяснотта по темата е изключително сериозен, това са изводите от анализа "Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти", разясни още икономическият анализатор Владимир Сиркаров.

"Резултатите не са изненадващи. Тази липса на информация, липса на обществен дебат, този дефицит в политическото говорене, води всичко това до такива резултати. Не е изненадващо, че по-образованите хора са запознати с темата. Тези резултати доказаха за нас, че темата е изключително важна, че темата трябва да се разгръща все повече в медиите и общество. Пак казвам, но дефицитът откъм информация е тежък".

При един тип производства несъстоятелността цели да удовлетвори кредиторите, доколкото е възможно, след което върху длъжника има редица ограничения и забрани. Като цяло производството е в по-голяма степен организирано като санкция върху него.

В друг тип производството повече се цели да се предостави възможност на длъжника да се освободи от натрупаните дългове и да продължи дейността си при условията на частично погасяване на дълговете. Следователно тук законовата цел е баланс между длъжника и кредиторите, вкл. предоставяне на стимул на длъжника да поиска сам откриването на производство, за да премине през него и да започне на чисто.

Липсват норми в законодателството, което да разрешава въпроса с личния фалит. Действащото законодателство не дава решение на въпроса, няма и действащо правно разрешение за една такава ситуация, каза адвокат Деян Драгиев.

"Поне доколкото на нас ни е известно, такава широчина на анализа и на разглеждането на този проблем до момента не е изготвян в България. Преди близо 10 години имаше един доста обемен доклад, но не се стигна до приемане на Закон за личния фалит. Сега отново това се връща като тема в обществения дебат. Трябва да се разгледат много тенденции. В действащото българско законодателство липсват норми, които да регулират този въпрос. Потребителската несъстоятелност е нещо, което е непознато в България".

Защо потребителската несъстоятелност е непозната в България? 

"В България състоянието на едно физическо лице, чието имущество радикално е по-ниско, се регулира от гражданско-процесуалния кодекс. Просто се стига до ситуацията, в която човекът изпада в своята дългова спирала. Нямаме действащо правно разрешение на тази ситуация. При търговското дружество - ако то изпадне в банкрут, има два пътя. Или бива оздравено, или стига до ликвидация. При физическата лице, ако се изпадне в елит, не престава съществуването. Оставя и много сериозният въпрос как физическото лице да бъде тотално освободено от неговите задължения. Много често се въвеждат специфични изисквания към лицето – да не може да заема държавни длъжности, да заема обществени функции, свързани с повишено доверие. Определени законодателства въвеждат и един морален елемент – след като се установи, че лицето е в състояние на фалит, какво трябва да бъде неговото поведение след това. Тези специфики произтичат от състоянието на длъжника. Несъстоятелността на физическото лице е свързано в голяма степен с неговото лично поведение. Профилът на длъжника е определящ".

Икономическият анализ на неправителствената организация започва с разглеждане на възможните негативни икономически ефекти върху длъжниците и кредитодателите, породени от влизане в режим на потребителска несъстоятелност. Следващата стъпка е изследване на положителните икономически ефекти в няколко страни от ЕС, които са повлияни от наличието на правно регламентиране на възможността за потребителска несъстоятелност. Важен сегмент от анализа има и изследването върху макроикономическата екосистема - взаимоотношенията между домакинства, финансова система и държавни институции в контекста на функциите и влиянието на кредитния процес.

Позитивният ефект за страни като България, Румъния, Гърция и Хърватия може да достигне до 3% повишаване на брутния вътрешен продукт и допълнителни 2% повишаване на нивото на заетост.

В страните, където е уреден фалитът на граждани, има и правила и за частично или пълно освобождаване от задълженията чрез преструктуриране, споразумения с кредитори и др. Целта е човек за може да започне живота си начисто и да не бъде вечният длъжник. Същевременно обявяването на гражданин в несъстоятелност включва и налагането на различни мерки върху него, с които се цели той да бъде дисциплиниран и превъзпитан, като например получава ограничение или забрана да извършва дейности, да заема длъжности, понижава се кредитният му рейтинг и др.

Там, където има закони, свързани с несъстоятелността, можем да постигнем доста по-високи нива на икономически растеж, аргументира се Михаил Кръстев от Съвета.

"Има редица изследвания по отношение на това колко е ефективно въвеждането на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност. Има пряка корелация между високите стойности на БВП и наличието на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност. Там, където има закони, свързани с несъстоятелността, можем да постигнем доста по-високи нива на икономически растеж. Трябва да се търси простота в нормативната уредба. Такъв е случаят в Германия например. По отношение на България – има изследване на Европейската комисия, според което няма нормативна уредба, уреждаща потребителската несъстоятелност, което е проблематично. Според данните на ЕК въвеждането на такава подробна и добре разписана нормативна уредба може да доведе до следните неща в държави като България – до 3% повишаване на БВП. Говорим за милиарди позитив за българската икономика при наличието на едно такова ефективно законодателство. До 2% повишаване на заетостта в страната. Нови 600 хил. работни места".

Икономистите добавиха, че не са изготвили конкретни нормативни предложения, защото те трябва да бъдат написани от мултидисциплинарен екип. Целта обаче е човек да може да започне живота си на чисто и да не бъде вечният длъжник, затова и призовават за широка обществена експертна дискусия.

Още от Посоките на делника
Подкасти от БНР
/radiobulgaria/history/list ۚRrM5x 0 ]v.p]v.]v.]v.Xv.]v.Традиции-size:1ڟ[foot]v.]v.8^v.p]v.^v./radiobulgaria/traditions/listqSQ.,ժgBP_Lли^v.^v.8_v.8^v.^v./var/www/html/bnr/app/Modules/News/View/Details/partials/gallery_inner.html п\Μeܽ)елP_v.8_v._v.^v._v.35d367308d7b41296ddb6bfd159a4c618dee3112квૐ_"